Обикновено не говоря така за хората, но много се изкушавам да си призная, че почти не минава ден, в който да не изпитвам благодарност, че Краси Динева не ми е в къщата. Разбирате ли, тя е изключително необикновено същество. Винаги съм подозирал, че всички получават що-годе сходни количества енергия при пристигането си на този свят, но явно при нея се е получило някакво недоразумение с дозата. Изпуснали са я в казана с енергия, примерно...
Краси е човекът, който се буди малко преди разсъмване и с настъпването на този факт започва да говори. Предполагам, че понякога не спира да го прави дори и насън.
Краси е човекът, който пие едно кафе и след това е в състояние да подскача наоколо в продължение на денонощия. Говорейки.
Краси е човекът, който мисли за всички, и иска да ги изненадва през цялото време. Това означава, че не трябва да се учудвате, ако, пристигайки на работа, намерите бюрото, клавиатурата и монитора си облепени с жълти листченца, издраскани с пожелания от разнообразно естество.
Понякога си мисля, че Краси е луда.
Киро е човекът, който търпи всичко това 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. При това го прави доброволно. И това ако не е любов, можете да ми викате Сюзън. Но да видим те какво имат да кажат по въпроса.
Значи, редно е да се представите. Кои сте вие двамата и за какво се борите?
Заедно: Ние сме Краси и Кирил. Срещнахме се преди повече от 5 години, влюбихме се от пръв поглед, заживяхме заедно на шега, а от известно време даже и тренираме в екип ;)
Тренировките помагат ли ви в тази борба? Ако да - как?
Краси: Тренировките помагат във всяка борба и най-вече – в тази, която човек води със самия себе си, със страховете си и със слабостите си. И в съвместния живот вършат перфектна работа: осмислят свободното ни време. Накратко, карат ни да се чувстваме наистина, ама наистина добре.
Киро: Ами, тренираме заедно и това много МЕ надъхва, особено когато Краси е с по-изрязано потниче ;)
Шегата настрана, радвам се, че имам приятелка, която иска да спортува с мен. Да срещна такова момиче е моя сбъдната мечта. Тъй като си падам леко мързелив, смятам за чудесно, че си имам такава сладка, секси пружинка вкъщи.
Знам, че тичате. Кой гони другия?
Краси: Няма гоненица - бягаме един до друг (понякога - един към друг, като във филм, хи-хи), защото така е по-забавно. А пък и тайничко подозирам, че Киро не иска да ме оставя да тичам сама при наличието на толкова много мъже на стадиона ;)
Истината все пак е, че той се съобразява с моето темпо, което е по-бавно от неговото. От друга страна, смятам себе си за по-издръжлива (време за реклама).
Киро: Нямам конкуренция или поне не усещам Краси като такава. Тичаме главно за раздвижване и за разходка.
личен архивЗащо Киро не
прави йога?
Краси: Прави – как да не прави! Ама в леглото ;)
Киро: Все пак съм мъж и "работата” ми е да играя футбол. Признавам си - малко съм "консерва”.
Какво прави Киро, което Краси не прави?
Краси: Прави изкушаващо вкусен любовен кекс.
Киро: Ами, мога/можех да тичам мнооого и да правя много лицеви опори. Днес гледам Краси да не ме мине, че да не стана за смях пред нея :)
Има ли физическа активност, в която е по-добре да си сам?
Краси: Зависи какви фитнес цели преследваш. Ако си адски амбициран, а партньорът ти – хич, тогава май е по-добре да си сам. Но понеже съм романтична до болка, ще добавя и алтернативния си отговор – НЕ! Няма такава физическа активност.
Киро: Много подвеждащ въпрос...
Кога беше последният път, когато тя/той ти скъса нервите по време на тренировка?
Краси: Хм. Чак да ми къса нервите... По-скоро откровено ме дразни, когато упорито ме кара да правя нещо, което не мога или просто не искам да направя.
Киро: Отдавна съм се отказал да си скъсвам нервите заради нея, просто си мълча.
А кога за последно беше благодарен/благодарна, че другият е до теб в спорта?
Краси: Благодарна съм му винаги, защото е с мен не само в спорта, а във всичко – в добро и в лошо, като се казва. Честно ли? Изобщо не искам това да се променя ;)
Киро: Когато, въпреки лошото ми настроение, мързел и песимизъм, ме хвана за ушите и тренирахме заедно.
Лесно ли е кулинарното съжителство между един всеяден и един вегетарианец?
Краси: О, страхотно е ;) Никой не краде от чинията на другия и има пълно разбирателство и хармония. В интерес на истината обаче, напоследък Киро е половин вегетарианец покрай мен, тъй като често готвя за тревопасни. Но това като че ли изобщо не го притеснява.
Киро: Ами, аз като малък не ядях месо (от глезотия), а тя като малка е хапвала. Сега е обратното. Разбирам я. Иначе, за мен е важно едно ядене да е вкусно, а дали ще е маруля или пържола, не е от такова значение.
личен архивКраси кара
ли Киро да не яде месо?
Краси: Карам го да прави други работи, ама не ги прави :)
Киро: Не, тя не е от хората, които налагат мнението си на другите.
Киро кара ли Краси да яде месо?
Краси: Официално – не. Неофициално – редовно. Казва ми, че не се храня правилно и, че трябва да започна да консумирам месо най-накрая.
Киро: Май и аз не съм от хората, които се налагат, въпреки че, по отношение на месото, съм опитвал няколко пъти, безуспешно.
Правите ли изпълнения в стил "9 седмици и половина"?
Краси: Правим всякакви изпълнения, в различни стилове. Стараем се, напук на скучното ежедневие, да разнообразяваме живота си. Спокойно мога да кажа, че донякъде успяваме.
Киро: Караме я ден за ден, но колкото и глупаво да звучи, сме щастливи.
Повече ядене, повече тренировка или повече от третото имаше на Св. Валентин?
Краси: Имаше от обичайното – любов в здравословни дози ;)
Киро: Ами, имаше доста алкохол... другото няма да го издавам, че ще ме бият.
Похвалете ми се с някой спортен/кулинарен подвиг за финал.
Киро: Последното ни постижение е, че, след като почти щях да се осакатя, монтирах лост за набиране вкъщи (цели 3 дни!), за да може Краси да се научи да се набира... и тя взе, че се научи. Останах приятно изненадан. Хубаво е да имаш "борец” до себе си.
Та, ако ме видите посинен, ще знаете коя е била :)
Краси: Да, монтира ми лост и много ме зарадва. Чудесно е да знаеш, че можеш неща, които можеш, но не знаеш ;)
Добави коментар