Петльовден е, ето какви са обичаите

Петльовден е, ето какви са обичаите

В Източнобългарските райони на 20 януари се тачи Петльовден, наричан още Петеларов или Петларовден.

Източноправославният календар е отредил този ден и празник в чест на патриарх Евтимий.

По българските земи е познат на изток от линията Добруджа, Ришки проход, Ямболско и още по- на юг – Лозенградско и Одринско. Макар да не е общобългарски, обичаят е тачен на много места и възприет като празник на мъжката рожба.

Той се среща в обредната практика на старото местно българско население в Североизточна България и имa ясни връзки с основните дялове на българската обичайна система.

По традиция обичаят се изпълнява преди всичко от семейства, които имат синове. В някои селища обичаят има специален вариант за семействата с дъщери и в крайна сметка е общ за целите селища.

По време той е свързан с празника на християнския светец Евтимий и винаги се празнува на 20 януари или 2 февруари, в зависимост от действащия календар.

Съществуват няколко устни предания за произхода на този празник. Все още се разказва за това, че при сформиране на еничарските войски са били вземани насилствено мъжките рожби от всяка българска къща.

Една майка решила да измами турците като заклала петел и окървавила пътната врата. Когато минавали войниците да вземат детето й тя през сълзи нареждала, че е омъртвила детето си, за да не го предаде на турците.

Войниците се изплашили от смелата българка и си тръгнали от селото. 

Друга легенда свързва обичая Петльовден с библейските сюжети при раждането на Христос, когато цар  Ирод е наредил всички младенци да бъдат избити, за да бъде убит и самия новороден Иисус.  

Обичаи и традиции

Основен обичай на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, или ярка за момиченцата.

Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. Петелът се коли от 15-16- годишно момче, наричано петелар.

С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.

Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода.

Обичаи и трапеза на Петльовден

Майките приготвят за трапезата и кравайчета, зелник, пресни питки. В някои селища на Източна България, след раздаването на храна, жените отиват в дома на бабата, която е бабувала при раждането на децата. От жертвената птица са сготвени три гозби, бабата е закичена с пера от петел, а жените поставят на шията и наниз от червени чушки, пуканки, венец от цветя.

В Пловдивско дните 19 и 20 януари са известни като Черна, Църенден. В жертва се принася черна кокошка, а жените спазват забраните да не работят и да не се мият.

Петльовден се свързва с легендата за цар Ирод, който заповядал да се обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. Затова за здравето и живота на момчетата се принася в жертва петел, пише БЛИЦ.

На Петльовден празнуват имената: ЕВТИМ, ЕВТИМИЙ, ЕВТИМА, ЕВТИМИЯ, ЕВТА, ЕВТИХИЯ

ключови думи:
Петльовден

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Водолей
21 януари – 19 февруари