Историята на празника, както предполагат през XVII в. френският историк Тилемон и по-късно, през XVIII в. английските историци Батлер и Дус, има древни корени, които стигат до Луперкалиите в Рим. Луперкалиите са били празник на плодородието в чест на богинята на "трескавата” любов Juno Februata и на бог Фавн (Луперк е едно от прозвищата му) – покровител на стадата, който се отбелязвал всяка година на 15 февруари.
В древния свят детската смъртност е много висока. През 276 г. до н.е. Рим едва не загива заради "епидемия” на мъртвородени деца и преждевременни раждания. Оракулът съобщава, че за повишаване на раждаемостта е необходимо да се проведе обред за физическо наказание на жените с жертвена кожа. На хората, които по някакви причини имат малко деца или изобщо нямат поколение, се гледа като на проклети от боговете. Затова прибягват до мистични обреди, които да подпомогнат детеродните способности. Мястото, където според легендата вълчицата отгледала Ромул и Рем (основателите на Рим), римляните смятат за свещено.
И така, всяка година на 15 февруари се чества празникът «Lupercalia» (от латински lupa – вълчица), по време на който се принасят в жертва животни. От техните кожи правят бичове. След пира младите мъже грабват бичовете и бягат голи през града, удряйки наред жените, които срещат по пътя си. Жените пък с готовност се подлагат на бичуването, защото се смята, че това ще им дари плодовитост и леко раждане. Този ритуал е много разпространен в Рим и в него участват даже знатни семейства. Този празник е толкова популярен, че когато много други езически празници биват отменени с възхода на християнството, този продължава да съществува.
От друга страна, историците Уилиям Френд и Джек Оруч (изследване от 70-те години на 20 век) твърдят, че хипотезата на директна замяна на езическия култ с християнски празник е просто непотвърдена догадка. Тя е създадена от антикваря Албан Батлър, който съставял "Батлъровите жития на светците” (The Lives of the Fathers, Martyrs and Other Principal Saints), и от Франциск Салски, но без да стъпват на достоверни факти за Валентин. Много други учени също смятат, че няма доказателства, които да свързват римския фестивал със сегашните романтични сюжети.
Легендите за Свети Валентин
През късното средновековие във Франция и Англия житието на св. Валентин постепенно започва да преминава границата от фактология към митология и да се трупат легенди, свързани с тайни венчания на
влюбени. Както разказва Златната легенда, в онези тъмни времена властният и жесток римски император Клавдий II стигнал до извода, че самотният мъж, необременен с жена и семейство, ще се сражава
по-добре за славата на Цезаря. Той забранил на мъжете да се женят, а на жените и момичетата – да се омъжват за любимите си. В този момент свети Валентин бил обикновен полеви лекар и свещеник, който
съчувствал на нещастните влюбени. Затова тайно от всички под покрова на нощта той ги венчавал и благославял. Скоро обаче тази дейност на св. Валентин станала известна на властите, той бил хвърлен в
затвора и осъден на смърт. Там св. Валентин се запознал с прекрасната дъщеря на надзирателя Юлия. Преди смъртта си влюбеният свещеник написал на девойката признание в любов – валентинка, в която
разказал за своята любов. Подписал го с "Твоят Валентин”. Писмото било прочетено едва след неговата смърт, а смъртното наказание било изпълнено на 14 февруари 269 г.
Според друга легенда, римският патриций Валентин, който тайно приел християнството, успял да обърне в новата вяра и своята прислуга. Веднъж той водел венчавката на двата от тях и по донос или по стечение на обстоятелствата тримата били арестувани от стражите. Валентин, като личност от висшата класа, можел да избегне смъртта, но не и неговите слуги. Тогава, опитвайки се да повдигне духа им, Валентин им изпратил писма във формата на червени сърца, които символизирали християнската любов. Посланието до новобрачните трябвало да предаде едно сляпо момиче, но неочаквано в тъмницата дошъл самият Валентин, който успял да уговори стражите да пуснат слугите му в замяна на неговия живот. Преди да излезе на арената на смъртта, Валентин успял да предаде и последното писмо, осветено с вяра и доброта, на онова сляпо момиче, което трябвало да играе ролята на посредник. След това момичето прогледнало и станало красавица за чудо и приказ.
Влиянието на Джефри Чосър
Традицията да се празнува св. Валентин като Ден на влюбените се утвърждава под влиянието на английската и френска литература от края на ХIV век. Народните поверия намират отражение в творчеството
на Чосър и неговата прочута поема "Птичият парламент”, а също и в баладите на друг английски поет – Джон Гауър, че в този ден птиците започват да търсят партньор. Поемата на Чосър е написана в чест
на годежа на Ричард II с Анна Бохемска. Годежът става на 2 май 1381 г. А когато двамата се женят 8 месеца по-късно, те са само на 15 години…
Празникът днес
В края на ХIХ и началото на ХХ век на страниците на Енциклопедическия речник на Брокхауз и Ефрон се описва деня на Св. Валентин – 14 февруари, ден, в който участниците в празника усещат
последствията му през цялата година. "В навечерието на деня на Св. Валентин младите хора се събират и поставят в една урна съответни на броя им билети, на които са написани имената на девойките.
После всеки си взема билетче оттам. Момичетата, чиито имена се падат на младежите по този начин, се наричат негови Валентинки, а съответно младежът е Валентин за своята избраница. Това често
създава отношения между младите хора за цяла година – както между рицаря и неговата "дама на сърцето”.
Впечатляващо е, че днес празникът св. Валентин няма общо с църквата. През 1969 г. отбелязването на паметта на Св. Валентин е прекратено от Католическата църква, заради факта, че освен името и
преданията за Св. Валентин се знае твърде малко за живота му, пиш сп. Анна.
Добави коментар