Съществуват много легенди, свързани с издълбаната в скалите врата в Перу. Повечето от тях разказват за енергиен портал, през който простосмъртни и богове могат да преминават от едно измерение в друго.
Пренасяме се мислено в Перу и скалите край брега на езерото Титикака. Хаю Марка. Именно там се намира мистериозното образувание, наречено Вратата на боговете или Пуерта де Хаю Марка (Вратата на Хаю Марка).
Вратата, вградена в розов мрамор, е една от многото тайнствени находки на територията на Перу. Първите данни за нея можем да открием в митологията на инките, а впоследствие и на всички останали местни обитатели. Според древните инки езерото Титикака е мястото, където се родил светът. От там започва всичко и там се връщат душите след смъртта на хората.
През 1996 г. перуанският екскурзовод Хосе Луис Делгадо Мамани случайно се натъква на Вратата на Боговете, докато изучава района край нея. Мамани разказва, че когато се приближил до скалната формация, за малко не припаднал от шока, който преживял. Причината се криела в това, че екскурзоводът бил сънувал същата тази скална врата много преди да я види с очите си. Това няма как да е съвпадение, убеден е гидът. Най-интересното било, че от масивния портал се излъчвала загадъчна синя светлина. Самият Мамани нарича случилото се "божие откровение".
Мнозина вярват, че Вратата на Хаю Марка не е обикновено скално образувание. Считат го за мощен енергиен портал, през който Богове или извънземни същества, както и обикновени хора, или поне душите им, могат да преминават от едно измерение в друго. От един свят в друг.
Местните легенди разказват, че в древни времена героите на племената, населяващи региона, били удостоени с честта да преминават през Портата на боговете в отвъдния свят, когато времето им на Земята изтече.
Тайнственият портал е с размери 7 метра височина и 7 метра широчина. Има формата на врата, но по-интересното е, че в средата й е вградена още една – по-малка врата. А в нея има малка дупка, която местните племена определят като ключалка за отваряне на портала. Те вярват, че в бъдеще тази врата ще се разтвори много по-широко от нормалните си размери и през нея боговете ще дойдат на земята и ще помогнат на хората.
Местните разказват още, че по времето на инките един свещеник (Жрецът на храма на седемте лъча) се озовал пред Вратата на Хаю Марка, бягайки от испанските конкистадори. Порталът се охранявал от група шамани. Свещеникът носел със себе си златен диск. Той и шаманите с изненада открили, че той пасва идеално на дупката на малката скална вратичка. Поставили диска там и порталът се отворил. Мястото се обляло с бледосиня искряща светлина. Свещеникът бързо влязъл през открехнатата врата, за да се спаси от настъпващите конкистадори. Той преминал в някакво друго, тайнствено измерение, за което и до днес не се знае с точност какво е. Но от историята е видно, че Вратата на боговете е именно мощен портал между триизмерния земен свят и невидимия за хората, мистичен извънземен свят.
Но да се върнем в настоящето. Когато открива Вратата на боговете, Хосе Луис Делгадо Мамани веднага се свързва с местните археолози и историци. Мястото веднага привлича вниманието им, включват се и много изследователи на културата и живота на инките. Учените остават скептични към идеята, че Вратата на Хаю Марка е портал към други измерения. Тяхното заключение е, че тази врата вероятно не води и до подземни тунели или други убежища. С една дума – според тях тази врата не води до никъде.
Интересното в случая е, че много от изследователите имат необичайни преживявания, докато проучват вратата. Някои от тях казват, че са почувствали фина енергия, пулсираща отвътре, когато се доближавали до нея. Други съобщават, че са чули странна ритмична музика, идваща от вътрешността на скалите. Трети разказват, че са имали странни видения за горящи колони и други неща, които не били от нашия свят.
Вратата на Хаю Марка, разбира се, не е единственото място, сочено като портал към други светове и измерения. Такива съществуват и на много други места по целия свят. А дали легендите за тях са истина или просто измислица само можем да гадаем.
Добави коментар