Кодексът Гигас или Дяволската Библия

Кодексът Гигас или Дяволската Библия

Ръкописът Кодекс Гигас, известен като Дяволската библия, е най-големият средновековен такъв, останал до наши дни. Днес се съхранява в националната библиотека в Стокхолм. Ръкописът е толкова тежък, че са необходими двама души, за да бъде повдигнат, тежи близо 75 кг. Кодекс Гигас е известен още и като Дяволската библия заради изображението на дявол, нарисувано на една от страниците на кодекса, и заради легендата около неговото създаване.

Дяволската библия е писана през 13-ти век в Чехия и има размери 92 см дължина, 50 см ширина и 22 см дебелина. Библията е с дървена корица с подвързия от кожа с метални орнаменти. За изработката и е била използвана телешка кожа от 160 животни.

Около него се носи една легенда, заради която ръкописът се нарича Дяволската библия. Разказва се, че въпросният монах бил нарушил монашеската си клетва и бил осъден да бъде зазидан жив в стените на манастира. Опитвайки се да избегне присъдата си, монахът се зарекъл за една нощ да напише книга, съдържаща цялото познание на човека. Само часове по-късно обаче той разбрал, че това е непосилно за него и продал душата си на Дявола, който да завърши ръкописа. Като знак на благодарност, монахът изрисувал на една от страниците огромна рисунка на Дявола.

В действителност ръкописът е написан с един почерк на латински език. Страниците на ръкописа са декорирани с илюстрации и орнаменти в червен, син, жълт и зелен цвят. Кодексът има едно единственото средновековно 50-сантиметрово изображение на дявола. Рисунката е разположена на страница 290 и се откроява от останалите илюстрации. Има различно оцветяване и стил, а самата страница е по-тъмна от останалите.

Дявола е нарисуван с препаска от хермелин – символ на кралската сила, което е немислимо за Средновековието. Остава загадка защо на монаха било позволено да нарисува такава предизвикателна фигура. Осем страници веднага след портрета на дявола са покрити с мастило и учените не могат да открият значението на написания върху тях текст. В книгата има 640 страници, но само 624 са достигнали до нас, а липсващите страници са изтръгнати от книгата и унищожени през Средновековието.

Книгата е сбор от всички знания, които Бенедиктинският орден е притежавал през 13 век. В него можете да прочетете текстовете на Библията, произведенията "Юдейски древности", "Еврейската война" на Йосиф Флавий, средновековната енциклопедия "Етимология" на Исидор Севилски, медицински трактати, Новия завет и инструкции за покаяние. Следва портрет на дявола, описания на ритуалите за прогонване на зли духове, "Чешка хроника” на Козма Прага и календар с кондика на манастира в Подлажице, както и магически формули, екзорсистки заклинания и някои местни поверия.

Графологично изследване потвърждава, че текстът на книгата и всички илюстрации са дело, сътворено от ръката на един човек. За писар от Средновековието се считало за норма да пренаписва 100 реда текст на ден. Като се има предвид непрекъснатата работа по шест часа дневна светлина, на монаха биха били необходими 30 години, за да създаде кодекса.

Интересното е, че манастирът в Подлажица се е считал за беден манастир, с малко братство и писането на всяка книга, особено като кодекса, струвало много пари. Откъде бедните монаси са взели пергамента, боите и мастилото? Поради финансови затруднения братята продали кодекса на манастира на Седлец. Впоследствие той няколко пъти преминавал у новите собственици и накрая се озовавал в манастира Брумов.

През шестнадесети век мистериозна книга привлича вниманието на мистиците и всички говорят за ръкописа, написан от самия Сатана. Кодексът бил разгледан от ученика на Парацелс Кристофър Шлихтинг и Светия римски император Рудолф II, който преместил книгата с ръкописите в Пражкия замък.

По време на Тридесетгодишната война шведите щурмували Прага и взели кодекса като трофей. От 1646 г. "Книгата на дявола" се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм. Въпреки размера и големия брой собственици, ръкописът е запазен перфектно. Днес всички страници на мистериозната книга са дигитализирани и публикувани в публичното пространство.

Други примери за уж връзката на човека с дявола също са оцелели в историята. Например Инквизицията обвинила френския свещеник Урбен Грандие в сключването на споразумение със Сатана в името на богатството и властта над жените.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Водолей
21 януари – 19 февруари