Сигурно днес няма да мога да стигна навреме на работа – ще се забавя в магазинчето за кафе, защото сутрин там има доста хора. Сигурно всички ще са намръщени, както обикновено. Ще бързат, ще изпускат стотинки, ще се бутат. Ей, спокойно! Всеки ще си получи дневната дажба кофеин, че даже и отгоре.
Сигурно през деня няма да мога да се справя с всички задачи. О, да! Ще ми се наложи да остана след работа да наваксам. Сигурно ще се прибера уморена вкъщи. Ще се скарам с приятеля си – ей така, изцяло профилактично. Ще загубим ценно време да се джавкаме за глупости. Време, което бихме могли да оползотворим по много по-любопитен начин.
Сигурно по някое време все пак ще ми стане гузно, ще ми стане тъпо. Но вече ще съм толкова уморена, че и през ум няма да ми дойде да се упражнявам в набирането. Сигурно хич няма и да ми е до четене, а толкова много хубави книги ме чакат на рафчето, надявайки се, че най-накрая ще бъдат разлистени.
Сигурно ще заспя веднага и ще сънувам кошмари, а на сутринта ще се събудя вкисната като кисело мляко, ама без мюсли. Сигурно подозрително много ще заприличам на намусените хора в магазинчето за кафе...
Честно ли? Май ще стана фен на несигурността :) Защото когато няма нищо сигурно, всичко е възможно. Почти. Несигурните, неочакваните, непланираните работи са по-хубави, от мен да го знаете...
Добави коментар