Сигурно вече сте разбрали, че темата за медитацията ни е любима. Вече сме я обсъждали тук и тук. Не спира да ни учудва обаче фактът, че тя съществува по цялото земно кълбо. Макар различните култури да разбират и използват тази релаксираща техника по различен начин, тя е една уникална древна практика. Считаме, че това е достойно постижение и съвсем логично си задаваме въпроса какво я е съхранило жива до днес във всички посоки на света, при положение, че писмените източници я споменават за първи път още през далечния XV в. пр. Хр.?
Голяма част от представителите на западната цивилизация считат медитацията за безсмислено седене на пода и безцелно взиране в празното пространство – "занимания", присъщи само за безнадеждно мързеливи люде или просто поредното екстравагантно хоби на леко налудничави особи.
Голяма част от хората на изток днес не смятат медитацията за съвместима с динамиката на ежедневието, но пък й отдават нужното уважение, тъй като е част от традиционната култура на народите им. На север и юг все още съществуват социални групи, които използват определен тип медитация единствено и само, за да изпълняват сакралните си функции на шамани и жреци.
Писмените източници, за които говорихме по-горе, са не кои да, а Старият Завет и свещените индуистки Веди. Дори тези сакрални книги да не съдържат точно думата "медитация", термините, използвани да опишат специфична за времето духовна практика, включват "съзерцание" и "съсредоточаване". Това ни кара да мислим, че описаното занимание е предшественик на нашата познайница.
inm.comОт Древността до много по-късни векове медитацията и близките й по същност
упражнения за духа са били неразривно свързани с древните религиозни практики и обреди (в това число – съпровождащите ги ритмични музикални изпълнения) на племена и народи.
Индуизмът, будизмът, шаманизмът и други религиозно-философски учения имат своя огромен принос в оформянето на същността на медитацията. Християнството, ислямът и техните секти суфизъм и исихазъм, където медитацията присъства съответно под формата на молитва, самовглъбяване и дихателни упражнения, също са изиграли сериозна роля за развитието на това духовно упражнение.
За представителите на всички тези религиозни общности практикуването на медитацията вече не е само начин за комуникация "лице в лице" с божеството, но и опит за постигане на лично духовно удовлетворение, омиротворяване и прочистване на ума.
Във връзка с последното, индуисти и будисти избягват приема на упойващи вещества по време на медитативни практики. За разлика от тях, съвременните растафарианци често прибягват до употреба на наркотици, докато медитатират.
Както казахме, в най-ранни времена, свещенослужители и обикновени хора са ползвали медитацията, за да се издигнат до духовното ниво на богове и божества. С развитието на религиите и религиозно-философските учения и създаването на най-разнообразни свещени практики обаче, духовенството и вярващите започват да практикуват медитация за усъвършенстване на собственото си същество.
Представители на различни религиозни течения, и най-вече дзен будистите считат, че медитацията е най-правилният път за разбирането на самия свят. За тях безкрайните часове медитация са практическо занимание, което калява тялото и духа, оформя ги като личности и им гарантира просветление.
С течение на времето наследниците на всяко едно (религиозно) общество прибавят нов светоглед към медитативната практика и откриват ново нейно приложение.
Много хора на изток смятат, че медитацията е средство за прочистване на ума, което може да помогне за разрешаване на социални и лични проблеми. За други тази практика служи за духовно пречистване и дълбок, качествен релакс.
Ние пък считаме, че заради всички тези качества накуп, въпросната практика е успяла да се запази и до днес като един от най-достъпните, приятни и полезни начини да прочистим съзнанието си, да се концентрираме и да се отдадем на заслужена почивка.
Добави коментар