От векове се използва сигурен метод за скриване на истината – дискредитиране. Как роботи това? Много просто. Достатъчно е да се покажат няколко "блажени", твърдящи, че са летели с извънземни на техните чинии до съседното село за бира. А след това по всички телевизии да се съобщи за този факт с унизителни епитети и загадъчна снизходителна усмивка. И темата за НЛО е погребана.
Снимката горе е станала сензация, завършила по подобен начин, когато станало известно, че била създадена с помощта на Фотошоп специално за конкурс по майсторство във владеенето на графичния редактор.
Точно по същия начин може да е дискредитирана информацията за истински археологически находки, потвърждаващи съществуването на раса великани в миналото на Земята. Така въпросът загубил актуалност, общественият интерес изчезнал и толкова. Поредната сензация е погребана.
И ето че в западната преса преди време се промъкна съобщение, което отново ни кара да се върнем към темата за великаните. Смитсъниънския институт призна, че в началото на XX век е унищожил хиляди гигантски човешки скелети.
Върховният съд на САЩ постановил да се публикуват секретни
документи на Смитсъниънския институт, датирани от началото на ХХ век, доказващи, че организацията е взела участие в най-голямото историческо укриване на доказателства, сочещи, че гигантски човешки
останки в количество десетки хиляди са открити по цяла Америка и унищожени по заповед на високопоставени ръководители за защита на господстващата хронология на човешката еволюция, съществуваща по
онова време.
Подозренията на Американския институт за алтернативна археология (AIAA) за това, че Смитсъниънския институт е унищожил хиляди гигантски човешки останки, бил приет от организацията на нож и тя отвърнала, че ще съди AIAA за клевета и опит да се навреди на репутацията на 168-гидишния институт.
По думите на Джеймс Чъруард (James Churward) от AIAA при съдебните дебати изплували нови детайли, когато редица инсайдъри на Смитсъниънския институт признали съществуването на документи, доказващи унищожаването на десетки хиляди човешки скелети с размери между 6 и 12 фута (1,8–3,65 м), чието съществуване традиционната археология не иска да признае по различни причини.
Обрат в делото направила демонстрацията на бедрена кост на човек с дължина 1,3 метра като доказателство за съществуването на гигантски човешки кости. Това доказателство пробило дупка в защитата на адвокатите на института, тъй като тази кост била открадната от организацията от един от високопоставените куратори в средата на 30-те години, който я съхранявал цял живот и написал на смъртния си одър писмено признание за скритите манипулации на Смитсъниънския институт.
"Ужасно е, че се правят такива неща – пише той в своето писмо. – Ние крием истината за предците на човечеството, за гигантите, населявали Земята, за които се споменава в Библията, а също и в други древни текстове."
Върховният съд на САЩ постановил да се публикува цялата засекретена информация на института за "унищожението на доказателства, отнасящи се към доевропейската култура", а също на елементи, "свързани с човешки скелети с по-голям от обичайния размер".
"Публикуването на тези документи ще помогне на археолози и историци да преразгледат съвременните теории за човешката еволюция и ще ни помогнат да разберем повече за доевропейската култура на Америка и останалия свят", казва директорът на AIAA Ханс Гутенберг (Hans Guttenberg). – Най-накрая, след повече от един век на лъжи, истината за нашите гигантски предци ще се разкрие пред света."
Описанията на гиганти са нещо обичайно в религиозните книги и исторически текстове по света, включително и в централна Америка. В Западния свят и най-вече в Библията се споменават гиганти като Голиат, Ог и Нефилим, а на американския контитент също са описвани огромни хора с нечувана сила още от древността.
Италиански превод на испански ръкопис от колониалната епоха разказва за културата на толтеките в долината Теуакан. Името на ръкописа е Кодекс Риос, познат още като Кодекс Ватикан А. В него се споменава за ацтекски воини, които заловили и убили гигантски хуманоид. Великанът се казвал Кинаметцин . В митологията на ацтеките гигантите Кинаметцин населявали света в предишната ера, наречена "слънце от дъжд". Те били наказани от боговете, защото не ги почитали и цивилизацията им била унищожена след жестоки бедствия. Според легендите някои от пирамидите на ацтеките са построени имнно от тези гиганти.
Според преведени сведения от испанската инвазия на американския континент един от героите на ацтеките – Тцилакатцин – също е бил гигант. Тцилакатцин станал известен по време на обсадата на Теночтитлан. Воините на ацтеките се страхували от испанските войници, но гигантът бил много силен и успял да убие с камъни няколко испанци. След това конкистадорите фокусирали атаките си срещу него, но не били способни да му направят нищо, а гигантът се маскирал като обикновен войник и продължил да извършва покушения. Понякога излизал на бойното поле без никаква броня, за да всява страх у съперника.
През 1821 г. в американския щат Тенеси под руините на древна каменна стена били открити два човешки скелета с ръст 215 сантиметра. През 1879 г., по време на строителството на хамбар в Уисконсин, съдейки по дописка във вестник, били открити прешлени и черепни кости с "невероятна дебелина и размер".
През 1883 г. в гробище на територията на щата Юта открили скелети на хора с ръст 195 сантиметра, докато средният ръст на местните индианци бил приблизително 165 см.
През 1885 г. в голяма гробница в Гастървил (щата Пенсилвания) бил открит каменна крипта с издълбани на стените примитивни изображения на хора, птици и животни, а в нея – скелет с височина 215 см. През 1899 г. в Рур (Германия) били открити скелети с ръст от 210 до 240 см.
През 1890 г. в Египет археолозите се натъкнали на каменен саркофаг. Вътре имало глинен гроб, а в него – две мумии, на жена с червени коси и бебе. Ръстът на жената бил около 2 метра, като чертите на лицето и скелетите на нея и детето не приличали много на древните египтяни.
Още две червенокоси мумии, принадлежащи на мъж и жена, били открити през 1912 година в Лъвлок (щата Невада) в пещера, изсечена в скала. Ръстът на жената приживе бил около два метра, а на мъжа великан – около три.
През 1930 на находище на яспис близо до Басарста (Австралия) нееднократно откривали фосилизирани отпечатъци от огромни човешки крака. В същото време в местните речни наноси археолозите откопали каменни инструменти с тегло от 4 до 9 килограма – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил обикновен човек.
Било изказано предположение, че някога по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 г. антрополозите организирали разкопки в този район, в резултат на които бил открит кътник с височина 67 и ширина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб трябва да е имал ръст минимум 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години.
Предполагаемите мегантропуси веднага били сравнени с гигантопитеците, останки от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният ръст бил от 3 до 3,5 метра, а теглото – 400 кг.
Преди четвърт век в района на селището Ректън (графство Западен Съсекс, Великобритания) бил открит скелет на древен човек. Учените били поразени за "гигантския" му за времето си ръст – 182 сантиметра. Освен това древният британец бил доживял "рекордните" за съплеменници 45 години и починал не от старост, а от рани.
Изглежда, доказателства и легенди за съществуването на гиганти могат да се открият по цял свят. Възможно ли е наистина в миналото нашите предци да са съжителствали с изчезнала раса на великани и ако това е така, защо тази част от историята на човечеството остава в сянка?
Източници: drevnite.com и megavselena.com
Добави коментар