Кой решава кои храни са безопасни за нашето здраве?

При разглеждане по-отблизо на етикетите на всички хранителни продукти в опаковка или бутилка на човек му се завива свят от множеството непроизносими съставки.

Трудно е човек в този момент да не си зададе въпроса: "Кой решава кои храни, добавки и съставки са безопасни за нашето здраве?”. Отговорът е един и същ, но се контролира от различни организации в отделните страни и континенти.

В САЩ от FDA (Food and Drug Administration), а в Европа от EFSA (Европейската агенция по безопасност по храните – European Food Safety Authority).

Принципът за одобрение на един овкусител или хранителна добавка в продуктите минава през строг контрол, докато стигне за разрешение за ползване до крайния потребител. Няма нищо лошо в принципите, особено написани под формата на регламент, който изглежда така:

"Добавките в храните са вещества, които обикновено не се консумират самостоятелно като храна, а се добавят целенасочено към храната с технологична цел, описана в настоящия регламент, като например за запазването ѝ. Всички добавки в храните следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, поради което списъкът с функционални класове следва да бъде актуализиран в светлината на научния прогрес и техно­ логичното развитие. Независимо от това не се считат за добавки в храните веществата, използвани за придаване на аромат и/или вкус, или с хранителна цел, каквито са замес­тителите на солта, витамините и минералите.”

Thinkstock/Guliver

Това е само част от текста съдържащ се в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1333/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16)

Смятам да споделя още една интересна част от Регламента:

"Добавките в храните следва да се държат под непрекъснато наблюдение и трябва да се подлагат на нова оценка, когато е необходимо, предвид промените в условията на употреба и новата научна информация. При необходимост, Комисията следва да обсъди подходящо действие съвместно с държавите-членки.”

В този случай веднага възниква въпросът: "Защо след като вече има достатъчно научни доказателства за вредите от употребата на голяма част от добавките, все още не се взимат мерките за тяхната забрана?". Може би забраната на опасните овкусители и подобрители ще отнеме много повече време, отколкото тяхното одобрение?! Не смятам, че на която и да е било държава в света ѝ излиза по-евтино лечението на лавинообразно нарастващия брой страдащи от рак, сърдечно-съдови и куп други заболявани. Или може би греша, защото в крайна сметка трябва да се поддържа производството на лекарствени продукти именно срещу тези широкоразпространени болести?

Озадачаващ е фактът, че точно преди месец в края на юли стана ясно, че редица разрешени овкусители и консерванти в храните увреждат човешката ДНК. Изследването е проведено в Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на Българската академия на науките (БАН).

В лабораторията са изследвани 12 от "Е-тата” в храните, съобщи ръководителят доцент Георги Милошев. Резултатите сочат, че само едно от изследваните вещества не оказва никакво влияние върху ДНК.

Шест от добавките в храните, означавани с "Е” и номер, увреждат ДНК и могат да предизвикат онкологично или друго заболяване – пишат колегите от dnevnik.bg.

Това са оцветителите еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143, консервантът натриев нитрит - Е250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.

Според доцент Милошев добавките дори в дози, многократно по-ниски от сега разрешените създават риск за здравето на хората.

Учените уведомили за резултатите от проучването няколко български министерства, агенции и комисии, както и Европейската комисия и Европейска агенция по безопасност на храните (EFSA). Според Милошев от EFSA са отговорили, че проучването на лабораторията "има някои слабости и ограничения”. Научната публикация, посветена на него, ще бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет.

Крайното становище на EFSA е, че научната публикация на българските генетици не дава нова информация, която се отнася до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от EFSA.

"Ако информацията не е нова за агенцията, защо досега не са предприети мерки за намаляване на токсичността на добавките или на употребата им", коментира доцент Милошев.

Според учените много малко издания се съгласяват да публикуват резултатите от такива изследвания, въпреки че методът е достатъчно прецизен.

Заключението от всичко казано дотук е, че всеки един от нас трябва сам да поеме отговорност за здравето си и на всяка цена да избягва употреба на храните в опаковка, както и тези които идват като краен продукт в магазинната мрежа. Ясно е, че няма как напълно да се предпазим от всички химикали, защото с тях е пропита и земята по която ходим. Можем обаче да упражним контрол върху подбора на храната, която сервираме на масата в дома си.