Изморени сте, направо сте изтощени. Изнервени сте, направо подивели. Разочаровани до такава степен, че чак ви се реве. Или просто някой ви липсва. Или пък сте жена с предменструален синдром. Или сте болни. А може би просто притеснени? Познато ли ви е? На всеки се е случвало, затова този всеки знае горе-долу как да си помогне. Макар че универсален лек за тези стресиращи състояния няма, има спасение, към което голяма част от човечеството честичко прибягва. Това е потапянето в комфорта на храната.
В моментите, когато светът ни е крив, ние смело решаваме да потърсим и да си сложим в устата онова, което ще върне розовия цвят на нещата, карайки ни да се чувстваме чисто и просто по-добре. Смелостта ни идва от факта, че най-често това не е зелена салата, а по-скоро торта или дори сандвич от фаст фууд верига. Защо най-комфортната за нас храна е нездравословната?
Комфортната храна (или иначе казано "comfort food” на английски) ни въздейства чрез сложни механизми, в които участват паметта, емоциите и химичните процеси, които се случват в мозъка. Изпитваме силни желания към сладкото, много соленото, мазното, тестеното, не към марулите и репичките. Защо? Захарта и скорбялата увеличават секрецията на невротрансмитера серотонин, а неговата главна роля е просто да ни кара да се чувстваме по-добре. Солените храни увеличават производството на хормона окситоцин – същият, който плъзва из системите ни по време на оргазъм или на една елементарна прегръдка.
Колкото и да е добро това обяснение, не е единственото. Комфортната храна се смята за "социален сурогат" – тя замества човешкото присъствие, лъжливо запълва празнината в душата. В действителност изпълва само коремната кухина, която може би не се нуждае точно от това. Комфортна храна също така често е традиционната – тя може да идва от детството, за мен е новогодишното ястие, което баба ми приготвяше – сарми с кисело зеле и кайма, върху които са наредени пържоли. Винаги ставаше доста соленко, което навежда на мисълта за онзи вълшебен окситоцин.
Истината е, драги мои, че храната може много. Способна е да ни вмени чувства на вина, на щастие, на носталгия. Някои традиционни за моето семейство манджи днес успяват да се похвалят с точно абсолютно същия аромат, който са излъчвали в безгрижното ми детство. Кажете ми тогава – как в момент на стрес да не мисля само и единствено за сарми с кисело зеле? Психология – причината всичко това е да едновременно толкова просто и толкова сложно.
Макар че целта на fitwell.bg e да се грижи да сте във форма, сърце не ми дава да ви кажа, че когато имате нужда от комфортната си храна, трябва да се спрете. Като обучаващ се психолог смятам, че подобен тип депривация в момент, в който организмът и без това страда, е по-вредна от най-големия сандвич в Mc’Donalds. Просто не прекалявайте. С нищо. Нито със сармите, нито с репичките и марулите. Намерете златната среда и онова парче торта, което изядохте миналата седмица (в леглото), няма да е чак такъв проблем. Стига да не ви става навик, разбира се.
Добави коментар