Има една метафорична въртележка, на която се качвате в отлична форма, след няколко оборота не можете да си видите пръстите на краката, после някакси успявате да се постегнете, а скоро след това пак се наслаждавате на страхотното си туловище в огледалото. И така, докато ви се завие свят. Някои го наричат йо-йо диетиране, а други – просто живот.
Но какво, ако ви кажем, че съществува човек, който е подложил тялото си на това издевателство съвсем преднамерено? Дрю Манинг е онова, което повечето хора имат предвид, когато употребяват понятието "фитнес маниак". На всичкото отгоре е и персонален треньор, което ще рече, че за него всеки компромис с физиката е равносилен на престъпна безотговорност. Или поне така е било до момента, в който не решава да влезе в кожата на дебелите. Почти буквално.
След поредния неуспешен опит да помогне на свой клиент, американецът с перфектно тяло разбира, че нещо с подхода му не е наред. За да го коригира, той трябва да вникне по-добре в терзанията, с които се сблъсква един мъчещ се да отслабне човек. А пътят към това разбиране е само един. Дрю преустановява всякаква тренировъчна активност тренировки и започва да се тъпче с боклуци, сред които газирани напитки, фаст фуд, пакетирани закуски и какво ли още не. Само за половин година успява да трансформира 87 килограма мускули и 86 см талия в 120 кила сланина с екваториална обиколка от 122 сантиметра.
Съпругата му обаче е свидетел и на една друга трансформация – мъжът й става летаргичен и ленив, спира да й помага с домакинството, не желае да си играе с 2-годишната им дъщеря, а от предишното му самочувствие няма и помен.
Манинг признава, че дотогава не си е давал сметка, че напълняването може да се простира далеч отвъд физическата промяна. То деформира взаимодействието му с околните и начина, по който възприема себе си. Самата мисъл за завръщане към тренировките го изнервя. За първи път разбира, че клиентите му имат сериозни проблеми.
Може би успява да извърви обратния път към релефната мускулатура по-бързо от тях, но това не означава, че му е лесно. Дрю страда от съвсем истинска абстиненция към газираното, а гладът му не
стихва. Принуден е да прави "женски" лицеви опори от колене, защото за стандартните няма сили. Една година след началото на експеримента си пак е там, откъдето е тръгнал, но вече не е същият.
Защото вече е наясно с какво се борят тези, които му се доверяват и може да им каже, че е бил на тяхно място и знае как да им помогне.
За още вдъхновяващи истории, посетете ни и на https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар