Едно време стихотворението "Вяра" на Вапцаров много ме озадачаваше със стиховете:
"Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!"
Първоначално, защото не знаех значението на прилагателното "челични". Впоследствие, защото не бях сигурен дали лирическият "Аз" ще обича живота посредством въпросните лапи или по-скоро ще го обича въпреки тях, бидейки негови. На живота, демек, не на автора, тоест, героя му.
Днес озадачението ми вече е далеч в миналото, но грубите лапи челичени са все още факт. Те обаче не принадлежат нито на живота, нито на автора, нито на лирическия герой, а на украинеца Денис Пахомов. С тях той забива гвоздеи. В дъска.
Настоящото видео се явява опровержение на интернет слуховете, че Денис използва нечестни похвати в своите демонстрации и е с акцент върху факта, че дланите му не да покрити от нищо друго, освен от магнезий*. Е, как да не го заобичаш – със или дори въпреки грубите лапи челичени?
Ако оценявате чувството ни за лапи, ще оцените и фейсбук страницата ни. Направете го на https://www.facebook.com/FitWell.bg
* Пудрата, която използват щангисти и катерачи за подобряване на сцеплението
Добави коментар