Родени ли сме да тичаме?

Ако питате Кристофър МакДугъл – категорично да; ако питате нас – уклончиво зависи
Родени ли сме да тичаме?

Модата в тичането нямаше да е такава, каквато я познаваме, без една книга, която излезе на американския пазар преди три години. Буквално седмици след издаването й, във всички спортуващи общности оттатък Океана се говореше за нея. Немалко треньори преразгледаха възгледите си относно бягането, а стотици хиляди ентусиасти побързаха да захвърлят модерните си маратонки и да се обуят по възможно най-минималистичния начин. Или пък направо да хукнат на бос крак.

Култовата "Born to Run” съвсем наскоро бе пусната и на българския книжен пазар със заглавие "Родени да тичат". Ако трябва да бъда честен, бих казал, че вторият прочит, този път на роден език, ми достави още по-голямо удоволствие. Не за друго, а защото Кристофър МакДугъл определено има талант за писане и знае как да го използва. Преводът в максимална степен е успял да предаде този талант и съдържанието на книгата е ощетено само на отделни места – най-вече по отношение на спортноспецифичната терминология и мерните единици (които не са конвертирани спрямо използваната у нас международна метрична система).

ИК "Вакон"Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не биха попречили на читателя да оцени достойнствата на "Родени да тичат", а те въобще не са малко. Независимо дали спортувате или просто обичате да пътешествате до далечни места от удобството на фотьойла си, има доста голяма вероятност да се окажете толкова развълнувани от историята, че да заспивате и да се будите с нея. Авторът е съумял да намери такъв баланс между специализираната информация и популярното съдържание, че трудът му би представлявал интерес за много широк кръг от хора с най-разнообразни интереси.

Далеч съм от намерението да ви преразказвам книгата, защото подобен подвиг няма да ми се удаде в рамките на една-единствена статия. Мога единствено да ви гарантирам, че в нея почти няма страница, която да не действа вдъхновяващо – без значение дали става дума за мексиканското племе рарамури, живеещи така, сякаш последните няколко хилядолетия въобще не са се случвали; за малко известните, но велики суператлети от вчера и днес; или за невероятните неща, на които е способно човешкото тяло, когато е оборудвано с подходящата воля и дух.

Luis EscobarВсъщност, вдъхновяващият потенциал на "Родени да тичат" е и един от основните й недостатъци. Още преди да разгърне страниците й, читателят трябва да има предвид, че тя по доста едностранчив начин налага хипотезата за това, че човешкото тяло е перфектната машина за бягане на дълги разстояния. И, че основната причина, поради която хората се контузват, тичайки, се корени в дизайна на модерните маратонки с дебели подметки. За целта авторът привежда редица наглед убедителни примери, които обаче нерядко са лишени от историческия си и културен контекст, а това съвсем не е без значение.

Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че от публикуването на "Родени да тичат" насам се наблюдава драстично нарастване на контузиите по време на тичане с минималистични обувки или на бос крак в стил "рарамури". Както самият Кристофър МакДугъл отбелязва, бягането е умение, чието безопасно практикуване изисква специфична техника, също както всеки друг спорт.

Аз бих добавил, че за целта са необходими и определена психическа нагласа, физическа култура и антропометрични данни, които не са присъщи за средностатистическия съвременен човек. В този смисъл е и горещата ми препоръка да прочетете "Родени да тичат", но да устоите на изкушението да се втурнете боси по асфалта още на следващия ден, тъй като е крайно вероятно да претърпите някои болезнени разочарования.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Овен
21 март – 20 април