Винг чун е бойно изкуство, характеризиращо се с практична насоченост, простота и рационалност. При него липсват излишни удари и показност. С оглед на всички хаотични движения, които човек прави, щом се почувства заплашен, то помага на хората да пестят енергия и да реагират адекватно, ако попаднат в реален бой.
Звучи лесно и логично на теория, но е трудно на практика. Затова и до днес винг чун остава колкото почитано от своите последователи, толкова и неразбрано от тези, които го наблюдават отстрани или очакват бърз прогрес в стила. Ето и няколко основни идеи, без които не бихме могли да вникнем в същността на това бойно изкуство.
Структурата на тялото: при основния стоеж във винг чун краката са свити в коленете, пръстите са обърнати един към друг и сочат навътре. Формата, която образуват връхчетата на пръстите и петите, е триъгълна. Счита се, че това е най-стабилната стойка на тялото, която гарантира баланс на боеца при поемане и отправяне на всякакви удари.
Ролята на лакътя: във винг чун управлението на лакътя е от изключително значение. По време на обучението идеята за правилната позиция на лакътя е сред първите, които трябва да се възприемат. Управлението на тази част от тялото се усъвършенства чрез трите форми*, и най-вече чрез първата– сю лим тао ("първа” или "млада форма").
Нека си представим, че лакътят е дръжката на чук, а юмрукът – неговата глава. Дръжката "насочва" удара на главата чрез силата на ръката – в случая – нашето тяло. Лакътят трябва да бъде винаги прибран към тялото, за да пренася пряко силата му и да го предпазва. Силата идва от земята.
Тяло, лакът и юмрук са едно цяло при нанасяне на удар**.
Правият удар:
Той е основният в това бойно изкуство и е по-различен от този във всички останали бойни стилове и спортове. Тук изходната позиция на ръцете е от центъра на тялото, което прави лесен обратният им път с цел блокиране на противниковата атака.
Правият удар се нанася във вертикална, а не в хоризонтална равнина. Лактите са прибрани, а раменете – отпуснати и пасивни. Разстоянието до целта при правия удар е много кратко, затова винг чун е перфектен за бой на близко разстояние.
Търпение: обикновено пътят към реализирането на всички хубави идеи е дълъг и труден. Същото важи и за винг чун. Разбирането и прилагането на идеята за правилно поведение не само в това бойно изкуство, но и в живота, е често противоположно на вродените човешки инстинкти.
Затова, ако човек желае да се развива във винг чун, (а и извън него), той трябва да полага много и продължителни усилия. Стремежът тренира търпението на ученика (човека). Чрез търпение постигаме всички цели.
И докато дойде време да осъществите следващата си мечта, ви приканваме да се замислите: използвате ли пълноценно и рационално всичките си дадености и качества, за да постигате най-добрите резултати в живота си?
Добави коментар
Именно! Точно защото е един вид исторически преглед можехте да споменете, как се е появило въпросното бойно изкуство в България, кога, кой го е разпространил- с две думи- малко история, ама на нашата географска ширина!
2.Току що говорих с Красимир Коев-мой приятел, казах му, какво съм Ви писал и обеща да Ви пише за да се коригирате.
3. Много добре знам, какво сте имала предвид, но това е така, защото се занимавам с Винг Чун. Само че, тази статия може да се чете и от хора, които не разбират от Винг Чун, но за сметка на това си имат понятие от геометрия. На тях Вашето обяснение ще им се стори....най-малкото странно.
4. За Винг Чун има, ама повярвайте ми достатъчно информация в публичното пространство. Преведени са повече от 20 статии, които се намират разбира се в специализираните сайтове за Винг Чун(премълчавам къде, за да не изглежда като реклама), а материали( включително и видеоматериали ) на английски и руски има дори в повече. Разбира се, когато става въпрос за кланът на Вонг Шун Люн, безспорно най-изявения автор е Дейвид Питърсън(в интернет пространството може да намерите всичко писано някога от него). Той е и автор на единствената книга за стилът, написана до момента.
Поздрави и от мен!
1. Първата статия не е интервю със сифу Филип Байер, а своеобразен исторически преглед. Вторият материал е интервю, взето лично от него. В първия материал умишлено съм избягвала подробности в хронологически аспект, не защото не съм се запознавала с тях, а защото, както виждате, статиите тук не са на историческа тематика и не изискват поместване на съответните подробности.
2. Нямам желание да омаловажавам труда на когото и да било. Когато въпросните преподаватели в школите (почти съм сигурна-приятели на Красимир Коев), или самият самият Красимир Коев, прочетат тази забележка, могат винаги да сигнализират, ако забележат нередност, и аз ще нанеса нужните корекции.
3. Що се отнася до формата на петите и върховете на пръстите, приемам забележката, защото е уместна. Но правя едно уточнение-когато човек седи в тази стойка, в никакъв случай не прилича на плосък триъгълник, което съм имала предвид, когато съм използвала названието "пирамида", което считам в случая за по-образно.
4. Ако някои тук искаше да си спести труда, нямаше да пише статии, и още по-малко за винг чун, за който като цяло липсва адектватна информация в публичното пространство. Със същия успех можех да се спра на айкидото, което е по-популярно. Написаното тук не е нито плод на фантазиите ми, нито е преписано.
Поздрави и на вас! Надяваме се да получаваме от вас още информативни коментари.
Статиите, които пишете за Винг Чун са похвално начинание, но бих искал да Ви дам един, или няколко съвета, за да подобрите нивото на предаваната от Вас информация.
Относно предишните две статии( които бяха нещо като интервю със сифу Филип Байер) според мен липсваше малко развитие в исторически план. В смисъл, щеше да е добре да споменете, че сифу Байер е посетил България за първи път в началото на 90-те години на миналия век. След това, след едно прекъсване от 12-13 години идва за втори път, после има отново период през който той не идва в България за около 3-4 години. Едва от миналата година, след посещение на десетина практикуващи на един семинар в Хърватска, сифу Филип явно доволен от българите реши да ни обърне подобаващо внимание и вече направихме шест семинара. Предполагам Ви прави впечатление разликата!
Друго, което ми направи впечатление, е че неправилно сте споменали Красимир Коев като инструктор с школи в няколко града. В тези градове наистина има школи, но те се ръководят от други хора и не е честно към тях, този факт да се премълчава.
Относно сегашната Ви статия, първата неточност е в абзацът за "Структурата на тялото:.....Формата, която образуват връхчетата на пръстите и петите, е пирамидална...."
Ако вземете лист и химикал лесно ще установите, че формата която ще се образува е... триъгълник. Пирамидъта е триизмерна фигура , и за да се получи е необходимо повече от една равнина.
Втората неточност е в "Ролята на лакътя:във винг чун управлението на лакътя е от изключително значение." Именно от поместения по горе от Вас абзац не става ясно нищо за въпросния лакът. За да Ви спестя труд и усилие ще Ви кажа какво толкова му е специалното- лакътя трябва да е винаги пред Вас в центъра на Вашето тяло( буквално на няколко сантиметра пред слъчевия сплит).
Други забележки май нямам. Този коментар не цели да Ви злепостави, Вас или хората от които набирате информация, а само да Ви обърне внимание, да бъдете по точна в предаването и.
Поздрави, Стефан Кунев( инструктор по Винг Чун в клуб Беймо )