Виждам ги почти всяка сутрин, докато отивам на работа.
Вървят бавничко, винаги хванати за ръка. Тя му говори нещо, той не я чува :) Но се разбират. Те са най-симпатичната възрастна двойка, която съм виждала някога. И най-важното: след толкова години заедно, все още се обичат, по своему. Поне така изглежда отстрани...
Не съм сигурна, че вярвам в "неостаряващата" любов. Но пък е хубаво да знаеш, че има такава ;)
Затова искрено се зарадвах, когато случайно попаднах на любопитния фотографски проект Love Ever After. Той е дело на американката Lauren Fleishman, която понастоящем живее и твори в Ню Йорк.
Лорън започва да снима възрастни двойки още през 2011-та. Вдъхновява я личната история на собствените ѝ баба и дядо, които са се обичали силно и пламенно цял живот.
Както ще се убедите, фотографиите на талантливата мадама са наистина сполучливи. В тях има толкова нежност, привързаност, разбиране и любов, че едва ли ще ви оставят безучастни.
Може би е вярно. Телата ни стареят, но душите ни остават същите. Защо тогава емоцията трябва да увяхва?
Добави коментар