Никога преди не бях ходила на моминско парти (за ергенско да не говоря :), когато в началото на юли ме поканиха на такова. Две седмици по-късно отидох на друго, за да затвърдя наученото. И вече знам: готино е! Но не заради стриптизьорите, намазани с бебешко олио. Нито заради тортите във форма на мъжки и женски полови органи (?!).
На купоните, на които присъствах, нямаше такива "екстри". Бяхме си само момичетата, по женски. С нашата приятелка. Онази, с която стояхме на един чин пет години. Най-добрата. Готината. Партизанката :)
Хванахме се всички за ръка и се върнахме за малко в миналото. Не за друго, а за да продължим отново напред, в бъдещето, вече поотделно. Тя - с мъжа на живота си, ние – с нашите.
Не, че няма да се виждаме, разбира се, простете драматизма ми. Въпросът е друг: затворихме заедно една вратичка, за да отворим друга. Вече поотделно :)
A Beautiful Mess
Затова и заради много други причини, заставам твърдо зад моминските и ергенски партита. Обаче зад тези, спретнати по нашенски, разбирайте ме както ви харесва. Те са хубав повод да кажеш на другарите си колко държиш на тях и колко се радваш за нещата, които им се случват. Да споделиш вълнението и емоциите им. Да допринесеш за тяхното щастие с някаква малка изненада или просто с... присъствие. С усмивка, знам ли...
Нещо повече, ако ви предстои да организирате подобно събитие за близък човек, не влизайте в интернет (може да прочетете само тази статия обаче), за да проучите как се правят нещата. В никакъв случай! Измислете партито със сърцето си. Тук няма правила. А най-важното е да накарате бъдещите младоженци да се почувстват добре и да разпуснат преди Големия ден.
Желая ви успех, а ако ви трябват някакви идеи, намерете ме във фейсбук – раздавам смело. Вече съм професор по моминските партита :) Ергени, не ни завиждайте!
Добави коментар