Ако природата ме беше надарила със съответните качества, тук щеше да има клип с песен и танц за горчицата в мое изпълнение. Не, че въпреки всичко не се изкушавам да го направя, но така рискувам да ви загубя за вечни времена. Затова ще запазя благоприличие и ще се задоволя с изказването, че много обичам горчица. Дори подозирам, че ако като малък ме бяха хранили с горчица, вместо с кисел от тиква, сега щях да пея като славей и да танцувам като... като... човек, който разполага с повече от една става в тялото си, например.
За съжаление, положението с горчицата в днешно време е същото, както с всеки друг хомогенен продукт, който стои в бурканче на рафт в магазина – никога не можеш да бъдеш сигурен какво има вътре, а ако разбереш, най-вероятно ще получиш доживотни тикове на клепача.
Нямам представа колко от вас са наясно с този семпъл факт, но истинската горчица се прави предимно и основно от синап, при това съвсем неусетно. Казвам ви го, защото съвсем доскоро тънех в тотална заблуда и си представях, че направата й изисква някакви непосилни за мен умения и ресурси. Ако и вие страдате от подобно незнание, позволете ми незабавно да ви избавя от него. За целта ще трябва да си набавите следните продукти:
-
3/4 чаша синап, което по мои изчисления е нещо от сорта на 200 и малко грама. В София може да бъде закупен от магазините за подправки на Женския пазар. Моята препоръка е да си вземете на зърна, но ако не разполагате с блендер или кафемелачка у дома, ще трябва да прибегнете до млян.
-
сока от 2-3 лимона, взависимост от това доколко си падате по киселия вкус
-
1/4 чаша вода
-
2-3 чаени лъжички мед, взависимост от това доколко обичате сладкото
-
1/2 лъжичка куркума
Начин на приготвяне:
Кирил РусевТук усилията ви се свеждат до това да смелите синапа в блендер или
кафемелачка. Ако пък сте си го закупили млян, то тогава грижите ви намаляват до абсолютния минимум, който се изразява в изстискването на лимоните. Към техния сок се добавят водата и медът и се
разбъркват добре.
Добре е да разполагате с удобна купа, в която да сложите мления синап и куркумата. След това там отиват и течностите и всичко се бърка до абсолютно хомогенизиране. Затваря се в достатъчно голям буркан и стои на стайна температура за 3 дни. Това ще му позволи да ферментира леко, така че да получите още по-богат аромат с пробиотичен бонус към него. После бурканът се прибира в хладилника, където би трябвало да изтрае поне 2-3 месеца. Аз, естествено, никога не съм имал шанса да проверя дали е така.
В заключение може би е добре да подчертая, че домашната горчица има далеч по-остър и пикантен вкус от почти всичко, което в последно време съм закупувал от магазин. В този смисъл, някои от вас може да се окажат изненадани в по-приятна или по-неприятна степен.
Добави коментар