Тъмната страна на фибрите

Ах, тези фибри! Говорим за тях с ентусиазъм, особено в рекламите по телевизията :) А какво всъщност представляват те и всичките ли са създадени еднакви? Растителните влакнини на практика са сложни въглехидрати, които човешкият организъм не е в състояние да храносмила или храносмила частично. Бихме могли да ги разделим на две основни категории въз основа на тяхната структура и ефектът, който оказват върху тялото:

• Разтворими фибри, които действат като пребиотици (ферментират) и са в състояние да понижават серумния холестерол

• Неразтворими фибри, които попиват вода в храносмилателната система и ускоряват придвижването на храната през нея, т.е. стимулират перисталтиката

Голямата част от тези вещества присъстват в храната ни под формата на зърнени и бобови растения, зеленчуци, плодове и ядки. За съжаление, все по-често свойствата им спекулативно се преекспонират от хранителната индустрия и производителите на добавки, като в момента дори се е обособила трета категория фибри, които можем да определим като "функционални". Това са изолирани от естествения си източник, нехраносмилаеми въглехидрати, предназначени за самостоятелна консумация или за влагане в храни, които стандартно не ги съдържат – шоколадови десерти, маргарин, соеви напитки, подсладени кисело-млечни продукти и др. Това позволява на много иначе вредни изделия да предявяват претенция за полезност, заблуждавайки потребителите.

inm.comНо дори и да приемате влакнините си единствено от естествени източници, би следвало да имате предвид няколко неща, които често биват премълчавани, за да може да бъде поставен по-силен акцент върху здравословните им качества.

Истината е, че разтворимите фибри в много малка степен допринасят за понижаването на холестерола. Едно от най-обективните изследвания, които са правени по въпроса, установява, че 84 грама овесени ядки набавят на организма едва 3 гр разтворими фибри. Те, от своя страна, допринасят за намаляването на общия и LDL холестерол с по-малко от <0.13 mmol/L, което е равносилно на почти нищо. Ефектът от други източници на фибри е напълно съпоставим. А доколко нивата на холестерол в организма са обективен показател за здравословното ни състояние е съвсем отделен мит, който сам по себе си заслужава самостоятелна игра в сайта.

Понастоящем препоръчителният дневен прием на влакнини е 30 до 35 гр за жените и 40 до 45 гр за мъжете. Може би се досещате, че целенасоченото набавяне на тези количества от храната често е придружено със завишена консумация на въглехидрати. А предозирането със захари може да неутрализира евентуалните ползи от фибрите, тъй като е една от основните причини за възникването на метаболитен синдром, затлъстяване, инсулинова резистентност и диабет. Тези четири състояния водят след себе си и сериозни сърдечно-съдови рискове.

inm.comОбезводняването на храносмилателния тракт наистина ускорява перисталтиката, но работи до един определен момент. Всъщност, прекаленото обезводняване може да влоши работата на отделителната система и затова много богати на фибри хранителни режими съветват значително да се завиши и приемът на вода, което от своя страна може да доведе до нежелано изхвърляне на минерали от организма и най-вече – на калий. Недостигът на калий пък е сериозна предпоставка за възникването на това, което в разговорния език наричаме запек. Когато това се случи, най-вероятно ще бъдете посъветвани допълнително да увеличите приема на фибри и вода. Не е нужно да сте лекар, за да предположите какви могат да бъдат последствията от това.

Нека се абстрахираме от ефекта на водата и се фокусираме единствено върху влакнините. Те имат свойството да се свързват с някои минерали и с мастноразтворимите витамини (A, D, E и K), което пречи на тяхното усвояване от организма. По подобен начин, фибрите образуват съединения и с холестерола от храната, а последният е от особено значение за развитието на мозъка и нервната система, особено при подрастващите. Не на последно място, под въздействие на ферментацията на неразтворимите фибри в дебелото черво се образуват водород, метан и въглероден диоксид. Това често води до подуване на стомаха, болки и интензивно газоотделяне.

Апетитопотискащият ефект на тези вещества е факт и наистина може да има положителна роля в диетите със занижен енергиен прием. Тук с особено внимание трябва да подходят активно спортуващите, които се стремят да покачат мускулната си маса и възрастните хора, които по принцип страдат от липса на апетит и оттам – занижен прием на енергия и хранителни вещества.

В крайна сметка, фибрите са нищо повече от клетъчните стени на растенията, които ядем. Фактът, че човешкият организъм не е пригоден да разгражда тези структури има своето здравословно значение, което за нещастие е нож с две остриета. Едното от които често се пренебрегва от хората за сметка на другото. Няма нищо лошо в приема им, стига той да е част от нормалния начин на хранене с естествени и минимално преработени от индустрията продукти. Лошото идва със стремежа да приемаме колкото се може повече от тях, за да задоволим изключително спорната си необходима дневна доза. Спорен е и въпросът доколко организмът има реална нужда от подобни субстанции, предвид факта, че не разполага с механизъм за усвояването им.

Категоричен отговор няма и вероятно никога няма да има. Ние обаче, сме на мнение, че фибрите далеч не са това, за което много хора са свикнали да ги мислят и е много вероятно след време и те да изиграят звездната си роля и съвсем тихомълком да слязат от небосклона.