Честно ли? Когато стана на 91, много бих искала да приличам на Фран Милър ;) Не, защото и на тази възраст мадамата преподава йога. А защото е някакси адски лъчезарна и пълна с живот. Невероятна!
Фран започва да се занимава с древната индийска практика, когато вече е на 40 години. Случайно вижда обява във вестника, че се провежда подобен курс и се записва от любопитство. За свой късмет, попада на добър учител, който само за няколко години успява да ѝ предаде знанията си. А когато е на 50, госпожа Милър започва сама да преподава. И така до... днес.
В действителност тези, които посещават класа ѝ за първи път, не могат да повярват, че е толкова възрастна. Шашкат се: "Не може да бъде!", възкликват. Може, може...
Защото никога не е късно за йога. Всъщност, никога не е късно за каквото и да е било. Просто трябва да се направи първата крачка ;)
Направете я, де!
Добави коментар