Дядо Влайчо без страх казва на Людмила Живкова, че фамилията й е прокълната и двамата с баща й Тодор Живков ще свършат зле. За тези си думи предсказателят е пратен в поредния лагер. Това разказва пред "България Днес" писателят Христо Нанев, който издава втора книга за пророка на народа.
"Дядо Влайчо е мъченикът на българското ясновидство. Как разбрах това ли? Когато писах книгата за Слава Севрюкова, друг феномен, разбрах за него от близки. Те ми споделиха, че Влайчо бил на първо място в конкурс за ясновидци през 70-те, а Ванга се класирала на второ. Тогава си казах, че един ден ще напиша за него. И ето, направих го. Срещнах се с над 50 души и с тяхна помощ видях най-големия мъченик сред българските ясновидци - дядо Влайчо. Никой друг не е минавал през толкова лагери - в Бобов дол, Мина - Перник, Мина "Качулка", Белене...".
Това споделя още писателят Христо Нанев навръх рождения ден на Дядо Влайчо, който, ако беше жив, този понеделник щеше да стане на 128 години. Именно на Голяма Богородица се е родил един от най-силните ни ясновидци, който цял живот е служил на хората.
Христо Нанев вече е посветил една книга на "служителя на хората", както го нарича, а само преди дни излезе и втората му със заглавие "Пророкът на народа".
Според Нанев много са причините, заради които духовникът от Коньово се оказал в лагерите. "Освен че предрича смъртта на Георги Димитров, дядо Влайчо казва на човек, който иска да емигрира в Щатите, че успешно ще мине границата. След година получава благодарствено писмо от него, но пощата му се следи и го хващат милиционерите. По това соцвреме не може да помагаш на човек да избяга. Събират се много фактори. Но като че ли най-важният е, че когато Людмила Живкова го пита за бъдещето й и това на баща й, Влайчо в прав текст казва: "И двамата ще свършите зле, вашата фамилия е прокълната!". Представяте ли си, да излезе от един лагер и да има смелостта да говори по такъв начин с тях, докато Живков е в силата си. Как няма пак да го изпратят в лагер", разсъждава Нанев.
В книгата си той описва светеца с думите: "Говори тихо, благо, много фин човек. Никога не отвръщал с лошо. Предсказанията си извършвал, като отварял Евангелието. Така се "отваряли" и неговите канали и потичала информацията към него. Казвал е, че лекува с Евангелието си. Силата му е повече в личните предсказания, отколкото в обществените, рядко е говорил за бъдещето, може би защото много си е патил от такива предсказания", споделя Нанев и допълва, че нещото, което свързвало Слава Севрюкова и дядо Влайчо, освен "виждането напред" е способността да освобождават хората от духове, които се "закачат за тях" и ги тормозят. "Много пъти е спасявал хора от полтъргайсти", допълва Нанев.
За писателя, както и за проф. Георги Лозанов, единствения, който изследва българските ясновидци, дядо Влайчо е апостол за онази епоха. Нанев дори го сравнява с Левски. "Хората непрекъснато търсят пророка и не го предават, напротив - пазили са го от властта."
Преди да започнат преследванията, Влайчо е помагал на цялото село, в което живее. Той изгражда манастирче като приемна. Баща му, който е богаташ, решава да му отдели 30 дка, където да си построи къща. С нивите Влайчо прави овощна и зеленчукова градина. На бедните давал да си вземат от производството на тръгване. Тогава Църквата възнегодува и подава оплакване, че един шарлатанин е дошъл и трябва да се прогони, защото бил против Църквата. "И така започват мъките на този благ човек", разказва в книгата си Нанев.
Добави коментар