Когато говорим за лечение на тривиални и безобидни (а и не чак толкова тривиални и безобидни) заболявания като настинката, много загрижени за здравето си хора определено предпочитат да оставят проблема да се разреши от самосебе си или да го адресират по възможно най-природосъобразния начин. А какво по-природосъобразно от билките?
Ако има една билка, която изниква в съзнанието на човек, когато говорим за лечение на тривиални и безобидни заболявания като настинката, то това определено е ехинацеята. Позната на ботаниката като Echinacea angustifolia, тя е растение, използвано много отдавна от северноамериканските индианци за третиране на различни инфекции и рани. И като почти всяко неотровно растение, използвано с лечебни цели много отдавна от някакви примитивни общности някъде си, ехинацеята бързо става популярна с почти чудотворните си фармакологични свойства. Към края на ХІХ век тя се използва от цивилизования свят за какво ли не, но най-вече - за превенция и лечение на настинка.
Оттогава досега са изминали над 100 години, но може да се каже, че нещата не са се променили особено, ако се абстрахираме от две съществени разлики: 1)препаратите, базирани на ехинацея в аптеките са много повече от едно време и 2)науката убедително е демонстрирала, че те не работят. Поне не и по очаквания от повечето техни потребители начин.
Един от най-убедителните и широко цитирани в научната литература експерименти, който ни дава основание да твърдим подобно нещо, е публикуван през 2005 година в New England Journal of Medicine. Той е проведен в периода между 2002 и 2004 година и обхваща точно 437 доброволци, което го прави една от най-големите експериментални интервенции в съвременната наука.
Текстът на изследването е достъпен в своята цялост онлайн, но за неразполагащите с времето и любопитството да се запознаят с него, тук накратко ще представим с неговия дизайн и резултатите от него.
Опитът е проведен на няколко пъти, като всяко негово провеждане се състои от две фази. Първата фаза е профилактична и в нея участниците получават на случаен принцип или екстракт от корен на ехинацея с различна концентрация, или плацебо в продължение на 7 дни преди да бъдат изложени на риновирус (вирусът, който е основният причинител на настинката). Втората фаза е лекуваща и в нея участниците получават на случаен принцип или екстракт от корен на ехинацея с различна конценрация, или плацебо в продължение на 5 дни след заразяването им с риновирус.
Резултатите от експеримента демонстрират, че предполагаемите активни съставки на ехинацеята нямат клинично значими резултати нито върху инфекцията, нито върху симптомите и продължителността на настинката, независимо дали са предоставени с цел профилактика или с цел лечение.
Учените (както може да се очаква от всеки уважаващ себе си учен) допускат потенциална възможност тези резултати да не бъдат потвърдени при използването на други части от растението и/или екстракти от тях, добити по друг начин - нещо, което до настоящия момент така и не се е случило.
И докато чакаме то да се случи, с много голяма степен сигурност можем да твърдим, че ехинацеята е не само безполезна за предпазването от и лекуването на настинка, но и потенциално вредна в смисъла на това, че може да отклони време и средства от други, по-ефективни методи.
Източник: RB Turner et al. An evaluation of Echinacea angustifolia in experimental rhinovirus infections. N Engl J Med. 2005 Jul 28;353(4):341-8.
Добави коментар