Всички искат да избягат от болката. Затова и темата за (не)търпимостта към нея винаги е била актуална. Досега са провеждани изследвания, които сочат различни фактори, определящи прага на поносимост към болката. Ние не можем да отсъдим в полза на нито един от тях, но искаме да ви предложим една гледна точка по въпроса, според която съвкупността от няколко фактора е определяща за различната чувствителност към болка.
За тази цел най-напред ще ви запознаем с един ензим, който носи сложното наименование катехол-О-метилтрансфераза. Той е натоварен с нелеката задача да противодейства на образуването на допамин. Тъй като последният пренася най-различни съобщения между нервните клетки, в нашия случай той вероятно има роля и в пренасянето на сигналите за болка в тялото. Затова се счита, че активното действие на ензима със странно име при някои от нас може да окаже решаващо значение в намаляването на чувството за болка.
inm.comСъществуват обаче и изследвания, според които различните психологически типове дават израз на болката, като изпитват
разнообразни негативни емоции и състояния. При едни тя може да резултира в краткотраен гняв, а при други – да се преобрази под формата на депресия. Във връзка с това, група учени решават да
установят дали мисълта за нещо приятно или позитивното мислене като цяло, може да намали интензитета на изпитваната болка.
Затова те разделят доброволци в три групи. Представителите на всяка група трябва да потопят и задържат едната си ръка си в ледена вода. "Опитните зайчета" се подчиняват и изпълняват заръката, докато изтече определено време, и после споделят, че изпитаната болка е породила в тях гняв.
След това хората от трите групи са заставени да потопят отново ръка в студената вода, като този път си представят по нещо. Индивидите от първа група са помолени да си представят как се разхождат, втората – да визуализират една сексуална фантазия, а хората от група 3 са свободни да фантазират, каквото пожелаят. В резултат, единствено участниците от група 2 твърдят убедено, че не са усетили почти никакво раздразнение или дискомфорт от ниската температура на водата.
Но търсенето на истината не спира дотук, защото има и трети, сравнително популярен, но несигурен фактор, който би искал да играе роля в отношенията с болката – дамите :) Тук научните резултати са свързани с намалената чувствителност към болка при завишени нива на естроген у жените.
Според изследванията, представителките на нежния пол, които били с по-високи нива естроген към момента на експеримента, имали по-висок праг на чувствителност към болката. Тъй като липсва релевантно съответствие на опита с тестостерон при мъжете, обаче, не можем да заключим, че именно естрогенът е отговорен за по-слабото усещане на болка. (Още повече, че нивата му се изменят периодично всеки месец).
Именно подобни опити и до ден-днешен дават основание да се счита, че жените имат по-висок праг на поносимост към болката от мъжете. В последно време се появяват все повече твърдения, които противоречат на тази теория.
Дали съвкупността от горните фактори влияе стопроцентово върху способността ни да се борим към болката или в това взимат участие и други артисти, тепърва предстои да разберем. Дотогава ви пожелаваме да развивате все по-голям имунитет към болезнените усещания.
Добави коментар