Никак не разбирам от гурме и още по-малко разбирам от сноуборд, но именно комбинацията от двете ме провокира да напиша настоящия материал. Объркани ли сте? Аз също.
Кевин Пиърс е млад професионален сноубордист, който на 31 декември 2009 година прави последната си тренировка за зимните олимпийски игри през 2010. Той така и не стига до тях, защото именно на този ден претърпява падане, което почти му коства живота. След бруталната черепно-мозъчната травма, която получава, момчето трябва да се научи да ходи за втори път в живота си и да свикне с мисълта, че никога повече няма да се състезава. Краткотрайната му памет е зле увредена, а лявата половина от тялото му е значително по-слаба от дясната. Но не това са причините, поради които Кевин вече не е същият човек.
inm.comТой е станал много по-мил и търпелив. За сметка на това е започнал да си качва краката на масата.
Допреди инцидента е страстен почитател на хип-хопа. Сега слуша предимно Нийл Йънг. И, освен всичко останало, е развил неконтролируем глад за песто – нещо, към което е бил напълно безразличен преди
това. Е, как да не ти стане любопитно?
Оказва се, че когато определена част от десния фронтален лоб на мозъка бъде увредена, някои пациенти развиват състояние известно още като "гурмански синдром". За първи път е идентифицирано през 90-те години на миналия век от швейцарския невропсихолог Мариан Регар, която сама изпитва неговите симптоми. Тя и колегата й от Женевския университет Теодор Ландис успяват да открият 36 пациента, които демонстрират подобно поведение, и да извършат своеобразно изследване на синдрома.
Първият негов бенефициент, ако мога така да се изразя, е един политически журналист, който никога през живота си не е бил особено заинтересован от храната пред себе си. В редките случаи, когато се хранел навън, той не демонстрирал претенции към менюто, нито пък давал израз на предпочитания към определени блюда. Веднага след като получава мозъчен удар обаче, той започва да се мръщи на болничната храна и признава, че го спохождат мисли за малки, но изтънчени порции, приготвени и сервирани в луксозен ресторант.
По дневника, който води, личи, че е напълно обсебен от храната: "Дали пък не е време за една щедра вечеря? Нещо като наденичка с картофени кюфтета... или спагети болонезе? Или пък ризото с един добре декориран шницел. Или дивечово месо със сметанов сос и шпецли (вид традиционна за немскоговорящите държави паста, обикновено се консумира като гарнитура)."
inm.comЧетири месеца по-късно, когато мъжът е в състояние да се завърне на работа, той осъзнава, че новата
му мания е далеч по-силна от някогашната му страст към политиката. Той напуска позицията си като политически репортер и започва да списва каре на тема гурме.
Учените описват състоянието не просто като новооткрито влечение към изтънчените блюда, а като интензивна, всепоглъщаща обсесия към храната – абстинентни пристъпи за нейния вкус, необикновен интерес към външния й вид, непрекъснат стремеж към закупуване на нови и нови съставки, удоволствие от спомена за конкретни гастрономични изживявания.
Това, което невролозите не успяват да открият обаче, е наличието на "специализиран център за храна" в мозъка. И до настоящия момент конкретната причина за възникването на гурманския синдром не е идентифицирана, но това е разбираемо, предвид късното му забелязване от науката. Възможно е много хора да изпитват подобно състояние, но то да е игнорирано от самите тях и лекарите, тъй като подобна промяна е не точно отрицателна. Лично аз започвам да се чудя дали пък случайно изразът "изпуснали са го на главата му като бебе" не се отнася за всички онези хора, чиито кулинарни шоута и книги с рецепти така гладно поглъщаме всеки ден.
inm.comШегата настрана, гурманският синдром може да доведе до много по-сериозни последствия от простата
смяна на професията. Понякога манията е толкова силна, че води до хранителни разстройства като булимия, например. Това обаче по никакъв начин не й пречи да бъде едно особено любопитно състояние. Интересно е
дали няма нещо общо между нея и умствените изменения, които настъпват при възрастните хора. В момента си мисля за дядо ми, който от едно известно време насам упорито отказва да яде едно и също меню
в два последователни дни и си има собствен хранителен режим, който изумява със своята прецизност (2 маслини, 3 ореха, такива ми ти работи).
Но докато науката не се произнесе по тези въпроси, ние само можем да гадаем колко от така наречената ни индивидуалност се предопределя от биологията и какви ли още неподозирани неща са заключени в главите ни...
Добави коментар