Всеки, който е бил в Рила, се е убедил, че тази планина заслужава даденото й от траки и славяни име със значение на "многоводна планина". Тук кристално чистите езера, реки и язовири прорязват планинските форми, като им придават необикновена жизненост и свежест. За една разходка, изпълнена точно с такива гледки, искам да ви разкажа и аз.
Пътешествието ни започва в късния следобед, в последното откраднато от една работна събота време. За щастие, разстоянието до крайната ни цел не е голямо и по предварителни изчисления, с автомобил (от София) трябва да я достигнем за не повече от два часа. С колите минаваме първо по магистралата – край Ихтиман, а после се отбиваме по второкласния път през Костенец и Сестримо. След Сестримо пътят се стеснява и става планински, но напълно проходим, като изключим тук-таме нападалите камъни и дънери на отрязани дървета.
Наистина достигаме финалната дестинация в рамките на близо два часа. Още щом зърваме крайчеца на язовир Белмекен от шосето, сме поразени от тъмносиния му цвят и съвършено гладката му повърхност. Към това трябва да добавим, че водният басейн не е от най-малките и ни трябва известно време, докато стигнем до подходящо място за опъване на палатка.
Когато го откриваме и се разполагаме по лекия наклон на брега на Белмекен, се радваме на меката трева, вече стъкменото (от някой предишен посетител) огнище и чистата вода. Вглеждайки се в язовира, виждаме не самия него, а две планини, две небета и стърчащи с върховете нагоре и надолу дървета. Ето толкова са бистри водите на разположения на 1900 м надморска височина водоем.
Белмекен е гладък и съвършен като огледало и ни се струва, че всяка произнесена дума оставя отпечатък върху него. Тишината тук нарушава единствено лаят на кучето, стоящо пред разположената в близост каравана. От време на време преминава и някоя кола, и после отново оставаме насаме с оживеното безмълвие на планината. А когато по-късно безбройните звезди полепват по нощното небе и луната се показва иззад хълма, настава истинска хармония, достойна за описание само в най-изтънчените стихове.
Руслана Русева
На следващата сутрин стягаме багажа и потегляме на кратък преход в посока хижа Белмекен. По маршрута има предимно изкачване, но теренът не е стръмен и се преодолява безпроблемно. Маркировката до хижата е ясна и пътят трудно може да се сбърка. Пътьом ние спираме често, за да правим снимки, но с цялото ни забавяне изкачването до крайната точка продължава общо три часа.
По това време на годината тук все още не са се разтопили всички снегове. Имаме щастието ту да преминаваме през горещите треви, ту да разхлаждаме поглед и крака в неразтопените преспи.
Под снежната покривка и между зеления килим почти през целия път ни съпровождат шумящите стъпки на река. Дълбокото синьо-зелено и искрящото бяло на околните върхове засищат глада ни за красота.
Малко преди да стигнем до хижата, съзираме от едно възвишение сгушеното й каменно тяло и искрящото вляво от нея Равнивръшко езеро. Тук магията на кристалната вода е още по-голяма – имаме чувството, че планината излиза направо от езерото или пък, че всеки момент ще се сгромоляса в него. Цялата тази фантазия може да се наблюдава съвсем отблизо, ако се разположите на дървените пейки, поставени до хижата.
В заслона хапваме каквото е останало след посещението на последната група, и след раздумка с хижаря и други гости планинари, се връщаме по обратния път към язовира. Слизането в тази посока ни отнема два часа, които преминават като миг...
Няма да забравим лесно водите на Рила и меката прегръдка на върховете й. По тези места със сигурност ще се връщаме отново, и то не един път. А ако сега и вие искате да се разходите с нас, вижте какво сме ви подготвили в галерията :)
Добави коментар