Нали знаете как има едни храни, за които непрекъснато се твърди, че са скандално полезни, лекуват поне триста вида болести и причиняват безсмъртие? Свикнали сме да ги наричаме суперхрани. А нали знаете как сред тях има минимум една, която не бихте погълнали доброволно, дори и животът ви да зависеше от това?
Единият вариант е да имате някаква форма на физическа непоносимост към въпросната храна. Това не е задължително алергия, която се манифестира с обриви, подуване, задушаване и други още по-неприятни симптоми. Възможно е просто да не се чувствате добре след приема й, което може би е признак, че тя представлява предизвикателство за храносмилателната ви система и не я усвоявате добре. В такъв случай бихте могли да я зачеркнете от личния си списък със суперхрани, защото навярно ви причинява повече щети, отколкото предполагаеми ползи. Възможно е периодично (на всеки 6 месеца или година) да правите опит за завръщане към нея, защото, както знаете, човек се променя и има доста голяма вероятност в определен момент да се окаже, че сте "дорасли" за въпросното чудо на природата.
Другата, по-вероятна причина за недобрите ви взаимоотношения с някои храни е те да не са ви вкусни. Тоест, не просто да не са ви вкусни, а да имате чувството, че мразят вкусовите ви рецептори и се опитват да ги унищожат.
За щастие, човешкото небце е много "гъвкаво" и може да бъде тренирано да харесва
едва ли не всичко. С особена сила това негово свойство се наблюдава при децата. Казва се, че на тях са им достатъчни едва 30 опитвания от дадена храна, докато започнат да я харесват. В някои
семейства се практикува метод за възпитаване на вкуса, който условно бихме могли да наречем "Едно опитване". Идеята е, че детето трябва да опита поне една хапка от всичко, което му е сервирано. Ако
някоя храна не му допадне след това опитване, то е свободно да не я изяде. И така до следващия път. Практиката показва, че някъде след около 30-тото опитване, хлапетата сами започват да си искат от
нещото, което доскоро ги е карало да бърчат нос. По този начин, в зависимост от културата в семейството, могат да бъдат възпитани както много здравословни, така и много нездравословни хранителни
навици, но това е тема на друга статия.
Лошата новина в нашия случай е, че колкото повече остаряваме, толкова по-"непластични" стават небцата ни. Съответно е много по-трудно да ги пречупим да харесват вкусовете, към които навремето родителите не са имали благоразумието да ни приучат.
Затова, ако някъде там има ужасна храна, за която подозирате, че може и да ви е от полза, ще ви се наложи да се въоръжите с голяма доза постоянство и доумерена доза мазохизъм. Само една хапка дневно. В началото ще се гърчите и ще си мислите, че умирате. Впоследствие просто ще ви е гадно. В един момент може да се окаже, че ви е безразлично и така, докато дойде прекрасният ден, в който осъзнаете, че сте развили една по-особена привързаност. Нещо като "Стокхолмски синдром".
Аз смятам да експериментирам с тиква. А вие?
Добави коментар