Слънчогледът (Helianthus annuus) е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae) с високо стъбло, обикновено около 1,7–2,0 м височина. Кореновата система е мощна,
вретеновидна, проникваща на няколко метра дълбочина. Листата са големи, сърцевидни, разположени последователно по стъблото и назъбени по периферия (ширина 22–30 см). Любопитен факт за слънчогледа
е, че при узряване цветята му обикновено се насочват на изток и не проследяват движението на Слънцето, въпреки народното название "слънчоглед". Кошничките (съцветията) са големи – до 15-40 см в
диаметър – и се състоят от външни яркожълти езичести цветове и вътрешни тръбести цветчета. Плодът е семка (акен) с твърда защитна обвивка (панцер). Ядрото съдържа около 60–65% мазнини и 20%
белтъчини.
Действие и приложение
От векове, слънчогледът, се използва в традиционната билкова практика при възпалено гърло, кашлица, бронхити и раздразнения на горните дихателни пътища. Слънчогледовият цвят действа като мек натурален "балсам", който облекчава и защитаваи, а също така притежава и апетитовъзбуждащо действие. Запарки от изсушени листа и цветове се прилагат при стомашно-чревни спазми и липса на апетит (горчивият вкус стимулира апетита).
Семената и слънчогледовото масло се използват като отхрачващо средство при кашлица и при простудни заболявания. Маслото е предпочитано и за профилактика на атеросклероза (високо съдържание на ненаситени мазнини). В дерматологията слънчогледовото масло се цени заради епителотоничните си свойства (за комбинации при лечение на рани и кожни раздразнения). Въпреки че съвременните клинични приложения са ограничени, традиционно билката се препоръчва при храносмилателни неразположения, дихателни проблеми и общо изтощение.
Химичен състав
Семената на слънчогледа са богати на растително масло (около 40–45% от теглото) и белтъчини (13–20%). Маслото се отличава с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини – предимно линолова (до ~47%) и олеинова (~39%), както и на малки количества палмитинова и стеаринова киселина, пише Puls.bg. Освен това в състава присъстват фитостероли, каротеноиди и фенолни съединения (напр. хлорогенова, кафеева киселина). Слънчогледовото масло е източник на витамин E (≈35 mg/100 g), което допринася за антиоксидантното му действие. Листата и цветовете съдържат каротиноиди (>100 мг%), флавоноиди (като кверцимеритрин), органични киселини и други биологично активни вещества.
Дрога
Като лечебна суровина се използват главно цветните кошнички (Flores), сухите листа (Folia) и зрелите семена. Цветовете се берат в началото на цъфтежа (желателно е да се режат заедно с част от кошничката) и се сушат бързо на проветриво, сенчесто място. Зелените листа се събират през лятото (през вегетацията) и се сушат при ниска температура (~40–50 °C). Семената се прибират при пълна зрялост (обикновено през септември–октомври) и се използват цели или за извличане на маслото. Някои традиционни рецепти споменават също събиране на корени в края на вегетацията, но те се използват рядко. Сушените цветове, листа и корени се съхраняват в сухи, проветриви условия в платнени или хартиени торби до 2 години.
Рандеман
Слънчогледът дава високи добиви от семена при подходящи условия. Според данни на Министерство на земеделието и храните за 2022 г. засетите площи са 917 хил. хектара, при което са получени 2,117 млн. тона семена (среден добив). При оптимални агрометеорологични условия (достатъчно валежи и торове) добивът може да надхвърли 3 т/ха. В регионите с продължително засушаване обаче продуктивността спада значително. Рандеманът на слънчогледа зависи силно от сортовете, климатичните условия и агротехниката – в Добруджа обичайно се постигат най-големи добиви в страната.
Действие и приложение
От векове, слънчогледът, се използва в традиционната билкова практика при възпалено гърло, кашлица, бронхити и раздразнения на горните дихателни пътища. Слънчогледовият цвят действа като мек натурален "балсам", който облекчава и защитаваи, а също така притежава и апетитовъзбуждащо действие. Запарки от изсушени листа и цветове се прилагат при стомашно-чревни спазми и липса на апетит (горчивият вкус стимулира апетита).
Семената и слънчогледовото масло се използват като отхрачващо средство при кашлица и при простудни заболявания. Маслото е предпочитано и за профилактика на атеросклероза (високо съдържание на ненаситени мазнини). В дерматологията слънчогледовото масло се цени заради епителотоничните си свойства (за комбинации при лечение на рани и кожни раздразнения). Въпреки че съвременните клинични приложения са ограничени, традиционно билката се препоръчва при храносмилателни неразположения, дихателни проблеми и общо изтощение.
Химичен състав
Семената на слънчогледа са богати на растително масло (около 40–45% от теглото) и белтъчини (13–20%). Маслото се отличава с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини – предимно линолова (до ~47%) и олеинова (~39%), както и на малки количества палмитинова и стеаринова киселина, пише Puls.bg. Освен това в състава присъстват фитостероли, каротеноиди и фенолни съединения (напр. хлорогенова, кафеева киселина). Слънчогледовото масло е източник на витамин E (≈35 mg/100 g), което допринася за антиоксидантното му действие. Листата и цветовете съдържат каротиноиди (>100 мг%), флавоноиди (като кверцимеритрин), органични киселини и други биологично активни вещества.
Дрога
Като лечебна суровина се използват главно цветните кошнички (Flores), сухите листа (Folia) и зрелите семена. Цветовете се берат в началото на цъфтежа (желателно е да се режат заедно с част от кошничката) и се сушат бързо на проветриво, сенчесто място. Зелените листа се събират през лятото (през вегетацията) и се сушат при ниска температура (~40–50 °C). Семената се прибират при пълна зрялост (обикновено през септември–октомври) и се използват цели или за извличане на маслото. Някои традиционни рецепти споменават също събиране на корени в края на вегетацията, но те се използват рядко. Сушените цветове, листа и корени се съхраняват в сухи, проветриви условия в платнени или хартиени торби до 2 години.
Рандеман
Слънчогледът дава високи добиви от семена при подходящи условия. Според данни на Министерство на земеделието и храните за 2022 г. засетите площи са 917 хил. хектара, при което са получени 2,117 млн. тона семена (среден добив). При оптимални агрометеорологични условия (достатъчно валежи и торове) добивът може да надхвърли 3 т/ха. В регионите с продължително засушаване обаче продуктивността спада значително. Рандеманът на слънчогледа зависи силно от сортовете, климатичните условия и агротехниката – в Добруджа обичайно се постигат най-големи добиви в страната.
Добави коментар