Топ 20: Най-значимите кулинарни открития

Преди няколко години, при едно пътуване из Германия, попаднах на страхотен графит, който буквално гласеше: "Прогресът се случва чрез безброй революции". Едновременно просто и толкова мъдро! В същото време народът е казал "Храната прави борбата" и хич не е сбъркал: една от основните нишки в еволюционната теория за човечеството е свързана с мощната роля на храненето в развитието на нашите пра-пра-предци.

Е, почти в този ред на мисли членовете на Британското кралско научно дружество си задали въпроса кои са най-значимите събития в човешката кулинарна история. И, за да си отговорят, излъчили група изтъкнати умове, които да редуцират общия списък със 100 иновативни достижения до 20-те най-важни сред тях.

За да класират "финалистите", учените поканили и експерти от свързани индустрии, които се занимават с обработка и производство на хранителни продукти и напитки.

Критериите, според които се осъществило подреждането, били 4: достъпност, производителност (плодородие), естестичност и здравословност.

Крайното класиране беше оповестено преди около седмица, а имайки предвид, че Кралското научно дружество е най-старото в света и изпълнява ролята на Британската академия на науките, на подредбата определено може да се вярва.

Ето я и нея:

inm.com20. Пърженето. Или приготвяне на храна в сгорещено олио или друга мазнина. През 21-ви век води до неистови крясъци на артериите на "модерните" хора, но 2500 г. пр. н.е. за египтяните си е било истинска благословия да си изпържиш нещо. В комбинация с други иновации от най-ново време води до "достижения" като пържен сладолед, панирана бира и дори бисквитки "Орео"... Но, млъкнете артерии!

19. Микровълновата фурна. Да, онова устройство, което ви подгрява храна, вода и даже може да готви. Същото използва диелектрично нагряване: чрез радиация загрява поляризираните молекули в храната. Хайде, да ви е вкусно!

18. Бъчвите, известни още като бурета и каци. Съхраняват предимно течности, понякога за дълъг период от време. Могат да съдържат вода, масла, горива и т.н., но появата им е обусловена от едно: да съхраняват алкохол. Бира и вино като начало, после и бренди/уиски/ракия и т.н. След като станало възможно съхраняването на големи количества алкохол, дошла и нуждата от повече мезета, както и от нови антимахмурлук средства. Тогава започнало и използването на каци с цел добиване на кисело зеле (и неговия вълшебен сок!) и туршии.

17. Коркът. И той позволява производството на вино и бира. Неговата специфична еластичност и почти пълна непромокаемост го прави идеален за затапване на различни бутилки, буркани и колби, съхраняващи горните ценни течности.

16. Приборите за хранене. Всичко започва с първообраза на ножа, използван още в праисторическата ера и през палеолита се появява лъжицата, смятана за негова подобрена версия. Вилици първо използват древните египтяни като инструмент за готвене, а елините ги пренасят на масата и започват да се хранят с тях. Китайците пък искали да бъдат различни и заменили вилицата с клечки за хранене около 1200 г. пр. н.е. Едва по-късно са се появили глезотии на цивилизацията като клечки за зъби и хапки, пособия за трошене черупките на ядките или за ядене на раци.

inm.com15. Ножът. Преди да се използва за разрязването на бугери на малки парчета в някои ресторанти, които уж не са за бързо хранене, ножът е осигурявал храна. Буквално - от убиването на животно, през разчленяването му до приготвянето му. Улеснявал и наличието на гарнитура, най-често растителна, която се осигурявала по съкратена процедура.

14. Съдът за готвене. Първообразът му датира още от каменната епоха и се развива бавно и постепенно, но се счита, че всичко започва с опитите за задушаване на храната по време на готвене. Учените смятат, че от най-голямо значение е появата на съд, в който може да се преварява вода. Съвсем очаквано технологията стига до варене на паста, чай и торбички с ориз.

13. Редуване на посевите. Или практиката, при която в един и същи район се отглеждат серия несходни култури, различни всеки сезон.

12. Риболовната мрежа. Датира още от каменната епоха, а учени твърдят, че именно яденето на риба е довело до развитието на човешкия мозък. Най-старата позната мрежа за риболов е от около 8300 г. пр. н.е. и е изработено от върбови клонки.

inm11. Ферментацията. (Ооо, пак бира и вино!) Или разграждането на въглехидрати при анаеробни условия до алкохоли и въглероден диоксид или органични киселини чрез закваска, бактерии или двете заедно. Това води до получаването на продукти като оцет, кисело мляко, сирене, хляб. И до производството на бира и вино, както и на други алкохолни напитки.

10. Плугът, известен още като рало. Първоначално е ръчен инструмент, който се използва за подготовка на почвата преди засяване или засаждане на различни култури. Днес е предимно машина. Има бурна история и води до началото на уседналия начин на живот при хората. С малко повече въображение можем да го обвиним в уголемяването на седалищните части на населението в развиващите се и особено в развитите страни.

9. Меленето. И мелниците. Така се получава брашно за хляб, който пък е основоположна храна за множество народи. Смилането на зърна се практикува от около 6000 г. пр. н.е. и процесът запазва почти първоначалния си облик до втората половина на 19-ти век, когато се появяват парните мелници.

8. Изкуствената селекция. Представлява целенасочено развъждане на растения и животни с цел получаване на индивиди с определени ценни за човека белези.

7. Печенето. Или готвенето на храна при висока температура в суха среда. В по-ново време се използва и лъчиста енергия (при конвекторните уреди).

6. Жътварската машина, станала популярна у нас като комбайн (от combine harvester – комбинирана жътварска машина, бел. ред.). Изобретена в края на 18-ти век, тази машина започва постепенната индустриализация на земеделието. Позволява механизираното отделяне на зърното от стъблата и люспите.

5. Напояването. С други думи поливането на растенията, което подпомага порастването и плодовитостта им.

4. Фурната. Първите й вариации са открити в Централна Европа и са били използвани още 29 000 г. пр. н.е. Специалисти твърдят, че в тях прачовеците са готвели мамути. Няма данни дали е било във вид на кавърма или пържоли ;)

3. Консервирането. Метод, който позволява дълготрайно запазване на хранителни продукти. Изисква те да се обработят предварително, след което се затварят в херметически изолиран съд. Консервирането дава възможност различни храни да се съхраняват между 1 и 5 години. Освен това осигурява ароматни уикенди на балкона в компанията на чушкопек или далеч по-забавни преживявания на село.

2. Стерилизацията. Предпазва храната от бактериално замърсяване и е особено полезна за прясното мляко.

1. Охлаждането, клонящо и към замразяване. Осъществява се с помощта на лед, който намалява температурата на хранителните продукти и така ги предпазва от бързо разваляне. Практикува се от праисторически времена и неминуемо довежда до разработването на хладилника. Последният се появява в сурова форма през 18-ти век, развива се през 19-ти и едва миналия век става широко достъпно домашно удобство. Не трябва да пропускаме и факта, че възникването на хладилника води до ключови за човечеството открития като сладоледа, ледените близалки и студената бира.

inm.com