С Ети и Марто се запознахме на едно безкрайно австрийско поле, затънали в кал почти до коленете. След това ходихме да пием бира и да ядем колбаси. И така няколко пъти. Хареса ни и решихме, че ще продължим да го правим под една или друга форма.
Телевизорът на Ети и Марто често излъчва гледки от някой кулинарен канал, а кухнята им – миризми, които всеки път са интересно различни и еднакво изкусителни. От тях пък струи нещо, което те кара да се радваш за тях и за себе си... че ги познаваш. Вече знам, че много ви се ходи на гости, но най-добрата алтернатива за момента е това интервю...
Представете ни се накратко: кои сте вие?
Ние сме Марто и Ети – кулинари и поети.
Кога беше първият ви път в кухнята?
Бяхме заедно от един месец и си забъркахме страхотна макаронена салата.
Коя е манджата, която най-много обичате да приготвяте заедно?
Това безспорно са зелевите сърми – постни и месни, едновременно къкрещи в огро-о-омна тенджера!!!
Какви са предимствата на съвместното кулинарстване? А недостатъците?
Предимства: два пъти по-бързо, два пъти по-вкусно и, разбира се, два пъти по-забавно. Недостатъци: по-малко пространство в кухнята и по някое и друго спречкване в стил "Е, не прекали ли малко
с...".
Кой е майстор-готвачът във вашата двойка?
Той е Майсторът, а тя е Маргарита.
Кой е най-ценният кулинарен урок, който научи от нея/от него?
Ети научи Марто, че зеленчуковият гювеч на фурна е едно прекрасно блюдо (въпреки отсъствието на мръвка). Марто научи Ети, че тирамисуто не е голяма философия, но пък е ГОЛЯМ десерт!
Вярно ли е, че любовта на мъжа минава през корема му? Така ли стоят нещата и с любовта на жената?
Коремчетата ни са пъ-ъ-ъ-ълни със сърчица!
Какво имаше на трапезата ви на празника на влюбените?
Както вече споменахме – сърчица... с лук. Обилно поляти с червено винце!
Добави коментар