Може би сте отворили настоящата статия от любопитство да разберете що за животно е гликемичният индекс. В такъв случай този увод е специално за вас. Гликемичният индекс, който за кратко ще наречем ГИ, служи като показател за способността на дадена храна да повиши кръвната ви захар. Той отразява с каква скорост въглехидратите се преобразуват в глюкоза и постъпват в кръвообращението ви. Принципно висок гликемичен индекс имат по-леснохраносмилаемите храни. Онези, които тялото разгражда до глюкоза много по-бързо, и в следствие се сдобива с много по-висока моментна кръвна захар. Последното не е добра идея поради две основни причини.
Първата е, че високата глюкоза предизвиква обилна секреция на инсулин в тялото. Многото инсулин, от своя страна, става причина за "прибирането" на прекомерно количество захар от кръвта в клетките. Това води до хипоглигемия (ниска кръвна захар) и чувство за отпадналост и глад, обикновено за още въглехидрати. Прекалено честото задействане на този механизъм пък може да доведе до намалена инсулинова чувствителност в дългосрочен аспект, което е като да напишете "Добре дошъл, диабет!" на изтривалката си.
Втората, и по-сериозна причина, е, че твърде високите нива на глюкоза в кръвта (стандартно, за такива считат равнища над 7,8 mmol/L) сами по себе си са вредни и могат да поразят кръвоносните съдове и оттам да причинят редица поразии като потиснат имунитет, бъбречна недостатъчност, инсулт, сърдечен удар, загуба на зрение, еректилна дисфункция, невропатия и доста други.
Ето защо някои експерти и автори съветват храни с висок ГИ изцяло да се избягват. Ние обаче намираме, че би било прекалено тъжно да се лишим от вкуса на прекрасни неща като картофите и ориза. И това при положение, че съществуват някои елементарни "свалки", които ще ни помогнат значително да понижим гликемичния индекс. Като например:
Добавена мазнина (1). Намажете франзелата с масло и нейният гликемичен индекс ще падне с близо 30%.
Добавен протеин. Подобно на мазнината, протеинът забавя храносмилането на скорбялата и вероятно това е механизмът, който му позволява да намали нейния ГИ. Месо с картофи ли чух? Неслучайно някои вкусове са създадени, за да бъдат заедно. Извинявайте, привърженици на разделното хранене.
Добавени фибри (2). Целенасоченото прекаляване с фибри не е нещо, което препоръчваме, но, ако тази възможност, комбинирайте високогликемичните храни с богати на влакнини зеленчуци. Както е в ризотото, например.
Добавена киселина. Особено оцет (3, 4). Това е причината за по-ниския ГИ на ориза в сушито. Ферментиралите зеленчуци вършат сходна работа (5). Консумацията на туршия заедно с или преди ориза може да намали неговия ГИ с 25-27%. Лимоновият сок също е опция, разбира се.
Алкохол (6). Сега ще трябва да разочароваме и въздържателите. Пийването на алкохол преди или по време на ядене драстично може да редуцира гликемичния индекс на храната. Може би се дължи на забавящия храносмилането ефект, но каквато и да е причината, хората преди нас не са имали нужда от нея, за да сядат на масата с аперитив.
Изводът, който може да бъде направен от казаното дотук, е, че традиционният начин на хранене (комбинации между вкусове и макронутриенти, ферментиране на зеленчуци и подквасване на мляко, (умерена?) употреба на алкохол) е доста по-адекватен от изолирането на хранителни съставки една от друга или пък цялостното им изключване от менюто. Поне в контекста на гликемичния индекс.
Сигурно не е случайно, че определени съчетания, освен вкусни, са и твърде привлекателни за небцето. Някои казват, че храната не трябва да бъде източник на удоволствие, а само на здраве и дълголетие. Ние пък сме на мнение, че едното в никакъв случай не пречи на другото, а напротив – твърде често му помага. Съгласете се с нас или ни опровергайте на https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар