Може би вече съм споделял с вас как около празниците ми се отварят около 8 допълнителни стомаха, позволяващи ми да се справям с количества храна, които при други обстоятелства биха ми се сторили абсолютно непосилни. На 26 декември от вече изминалата година споделих във Фейсбук подозрението си, че в мен се е отворило нещо като черна дупка и се оказа, че съвсем не съм единствен. Това ме накара да се поинтересувам сравнително сериозно по въпроса как се стига до подобно състояние. Кои са тези психологически механизми, които ни карат да ядем неблагоразумно повече и то не само на празничната трапеза, ами по принцип?
Естествено, оказа се, че и учените си задават подобни въпроси, но за разлика от мен не търсят отговорите в социалната мрежа, а се захващат с това, което умеят най-добре. В един експеримент, проведен в Бристолския университет, участниците трябва да преценят засищащия ефект на няколко изобразени пред тях храни. Интересното е, че една порция паста (200 ккал) почти единодушно е оценена като точно толкова засищаща, колкото една пица (385 ккал) и 150 гр кашу (894 ккал). Което може би е добре за обичащите паста, но със сигурност ще навреди на другите, които ще предпочетат ядките, за да задоволят глада си в даден момент.
Още по-интересно става, когато трябва да определим размера на порцията, с която ще седнем на масата. Защото всички разполагаме с далеч повече вместимост за любимите си ястия и това стана повече от очевидно през последните две седмици. Но успоредно с това, в главата ни действа и още един механизъм, който предопределя колко ще е голяма купчинката в чинията ни. В друго изследване на учени от същия университет е установено, че участниците избират по-малки порции от храни, за които предполагат, че са по-засищащи. Тоест, много често преяждаме не само с любимите си неща, но и с нещата, които намираме за по-"леки". Само че, както се оказа по-горе, не сме особено прецизни в установяването на връзка между погълнатите калории и ситостта. В същия експеримент е установено, че ако сме опитвали от дадено ястие, сме много по-склонни да го оценим като засищащо, отколкото ако то ни е непознато.
inm.comВ общи линии това, което разбрах от скромното си проучване е, че до голяма степен решаваме (по-скоро неосъзнато) колко ще
изядем доста преди да сме започнали със същинското ядене. Първоначално си създаваме очаквания по отношение на това доколко ще ни засити едно блюдо и на тази база определяме с какви количества от
него да се обслужим. Това, най-вероятно, ще са и количествата, които ще бъдат погълнати от нас, независимо от
ситостта ни. Пак в Бристол е установено, че хората "омитат" чиниите си в поне 91% от
случаите, а 92% сядат на масата с твърдото намерение да го направят. 28% от тях са категорични, че са продължили да ядат след засищането си, а 57% дори са изпитали нужда от допълнително.
Пак стигаме до добрата стара поука, че хранителните избори трябва да се диктуват от съзнателни решения, а не просто първосигнални действия. През времето между Коледа и Нова година със сигурност можем (и дори сме задължени!) да напълним всичките си девет стомаха, но в периода между Нова година и Коледа е добре да подхождаме по въпроса с доста повече контрол и най-вече мисъл. Ако се налага, вземете си един детски сервиз и се хранете в него. Или пък се информирайте за калорийните стойности на основните продукти и пристъпвайте към тенджерата с калкулатор в едната ръка и везна в другата. Сега отивам да си доям новогодишната баница, вие сте на ход.
Добави коментар