Не винаги е нужно да напуснеш страната си, за да видиш чудесата на света. За част от тях ще стане въпрос в тази и следващи статии. Източните Родопи са не само хранилище на богата мегалитна култура, но и се гордеят с необикновено природно разнообразие в лицето на реки и язовири, плавно редуващи се равнинни и планински местности. Тук са разположени няколко резервата, станали убежище на растителни и животински видове, чието опазване има не само местно, но и световно значение. В този регион са съхранени и малки, но безценни късове от древната тракийска и римска култура, чиито паметници са повече от популярни за туристите. Но това не е всичко – въпросните земи тепърва ще разкриват съкровищата си пред нас...
Макар че идеята за родопското пътешествие беше продиктувано от стремежа ни да бъдем сред природата, пътят ни, разбира се, започна и премина през градовете. Ще пропусна пътеписите за София и Пловдив – не защото нямам какво да ви разкажа за тези места, а поради простата причина, че не се вписват в днешната тема :) За сметка на това ще отскочим за кратко в Хасково.
Спираме се тук, за да разгледаме символа на града – 30-метровият паметник на Света Богородица, който през 2004 г. влиза в книгата на Гинес като най-високия монумент на Дева Мария с Младенеца. До статуята (разположена на т.нар. Младежкия хълм) се стига за 5 минути от центъра и към нея водят няколко реда стълби.
Руслана РусеваТова, което ме порази, обаче, не беше височината на полимер-бетонната фигура, а фактът, че тя
е "електрифицирана". Ако досега не сте виждали светеща Богородица, извисяваща се над български или чужд град, тогава идете в Хасково.
Под статуята има миниатюрен параклис, където можете да запалите свещ. До паметника пък е издигната кула с камбанария и вити стълби – тази постройка също е снабдена с енергоспестяващи осветителни тела.
Все пак, колкото и неестествена и отчуждаваща да е тази модернизация на религиозните паметници, хасковските паркове и къщи, видени от тази височина, ме зареждат с добро настроение.
От Хасково поемаме по пътя към Кърджали, за да стигнем до село Бели пласт. В близост до него са разположени скалните образувания, известни като Каменните гъби. Селото ще откриете лесно, а ако объркате пътя към самите скали, добри хора (които са нещо абсолютно задължително по тези краища) или добрата ви ориентация винаги ще ви посочат правилния път.
Каменните гъби, които изглеждат като същински гъби, са любопитен феномен. Разположени са близо една до друга на малка площ, а височината им е между 2,5 и 3 метра. "Стволът" им има розов оттенък, благодарение на съдържащия се там минерал клоиноптилолит, а зеленият цвят на "шапчиците" им дължим на минерала селадонит.
Гъбените силуети са резултат от милиони години природна обработка. Някога този район бил покрит от море. Впоследствие изригнали подводни вулкани, които оформили скалите за пръв път. Сетне процесът на извайването е поет от вятъра, дъжда и слънцето. Каменните късове постепенно са променяли вида си, докато не са се превърнали в това, което може да се види днес. Допълнителен чар на тази забележителност придава и скалният пясък, върху който са разположени вулканичните скални късове. Останалото е легенда.
Тъй като климатичните процеси продължават да действат обаче, с годините каменните тела се рушат все повече. Невнимателното отношение на хората към скалните паметници може да ускори процеса, затова трябва да бъдем изключително отговорни при съприкосновението си с причудливите форми.
Така свършва началото на родопската ни приказка. Ако и вие сте пленени от тези планини, ви каним да споделите впечатленията си с нас. И не забравяйте, че сте винаги добре дошли в галерията ни :)
Добави коментар