Браво! Значи, с половинката си все пак се решихте да заживеете заедно, в общ дом. Както споделих в предишен материал, това безспорно е сериозна стъпка във връзката, поне според личните ми разбирания :)
Какво следва? Нищо особено. Вие сте тези, които ще създадат правилата в съвместното ви съжителство. В никакъв случай не бих си позволила да ви се меся с безсмислени съвети. Има няколко неща обаче, на които много държа да ви обърна внимание, ей така – за всеки случай. Защото са важни. И, ако се съобразите с тях, имат потенциал да ви предпазят от редица неприятни последици...
Вярно е, че оттук нататък нещата стават малко по-различни – вече сте заедно. Но не се увличайте твърде много по отношение на този променен статус.
Физически погледнато (и не само), оставате отделни индивиди, макар и споделящи живота си. С други думи, все още имате свои любими занимания, интереси, а нерядко - и различни приятели...
Та, съветвам ви да не забравяте за онези, само ваши си, неща, които ви правят истински щастливи. Да, твърде е вероятно те да не допадат на партньора ви. Но сте длъжни да му покажете колко важни са за вас.
Е, може би вече няма да разполагате с неограничени възможности да им се посвещавате, но не се отказвайте от тях! Те ви осмислят и ви правят тези, които сте. Разнообразяват съществуването ви. Разбира се, сигурна съм, ще успеете, да намерите още много общи хобита с любимия човек :)
inm.com
На една вълна
Всъщност, хубаво е още преди да извършите решителната крачка със съвместното съжителство да си зададете един много съществен въпрос: защо го правя? Защото искам да спестя малко пари? Защото е яко да имаш секси съквартирант/ка? Защото другите казват, че е време да се съберем?
Или пък, защото е резултат от съзнателното решение да споделя живота си с някой, на когото искрено държа ... И го искам близо до мен? Да, отговорът е важен и от него зависят доста неща.
Иначе казано, оставям темата отворена за още дискусии. Знаете как да ги започнете – като коментар под статията, разбира се =)
Добави коментар