Силфиум звучи почти като сифилис, само че не се е предавал по време на секс без предпазни средства, а е служел, за да могат римляните безнаследствено да упражняват такъв. Според легендите и някои умерено достоверни източници, въпросната билка, известна още като силфион, е била най-популярното противозачатъчно средство по онова време.
Предполага се, че това растение от семейството на копъра е виреело по бреговете на древния град Кирена на територията на днешна Либия. Всъщност, то е било толкова важно за киренайската икономика, че техните монети са носели изображението му. А киренайците са имали супер много от тях тъй като в някакъв момент римляните са започнали да го заграбват с цялата си покупателна мощ.
Това търсене се оказало от неимоверна краткосрочна полза за търговците, но в стратегически план им е донесло по-скоро проблеми. Силфиумът не е можел да бъде култивиран и е растял предимно по трудната за охраняване брегова линия на Кирена. Комбинацията от остър потребителски интерес и неконтролируеми набези от страна на контрабандисти не след дълго довела до пълното изчезване на билката. Според Плиний Стари последното стебло било погълнато от император Нерон.
Днес се смята, че ако силфиумът въобще е имал някакви реални противозачатъчни свойства, то те са били в качеството му на абортифациент (причиняващ аборт). Тоест, действието на Нерон може да е било продиктувано от други нужди. Пропуснахме да споменем, че растението се е славело и със способността си да лекува кашлица, треска, храносмилателни проблеми, брадавици и болежки от разнообразно естество. Иначе казано, не се знае дали не е било толкова търсено поради причини, различни от контрацептивните.
Въобще, тъпа история, да живеят презервативите!
Добави коментар