Чак сега разбираме, че образът на древногръцките богове, представен ни в книжки и филми, не е много по-различен от този на заможните гърци от преди хиляди години. За тогавашните елини идеал била естествената красота, но тя се постигала с цената на някои козметични средства, които невинаги били безвредни.
Нали не си мислите, че коя да е гъркиня можела да се възползва от лукса да носи грим? Белилата и червилата означавали престиж и цената, която трябвало да се заплати за тях, не била никак ниска. Въпреки това, може да се каже, че по-бедните хора и робите в Древна Елада, били до голяма степен облагодетелствани, тъй като нямали достъп до козметични продукти.
Да вземем, например, оловното белило (оловен карбонат), което тогавашните дами използвали, за да придадат на кожата си така предпочитания блед, аристократичен оттенък. Това химично съединение под формата на бяла пудра, смесено с вода, придавало съвършен гладък финиш на кожата, но за сметка на това често водело до оловно натравяне, окапване на косите и куп други неприятности за цял живот.
Все пак, оловното белило запазило славата си на най-доброто избелващо средство за години наред, и то не само сред древните гъркини, но и сред останалите европейски дами. Нанасяло се изключително на лицето, шията и раменете.
По-безвреден вариант на оловния карбонат бил добре познатият ни тебешир, само че същият давал много краткотраен ефект, тъй като падал бързо от лицето.
С изключение на тези видове "избелваща пудра", подобно на древните египтянки, древните гъркини ползвали вместо червило паста от железен оксид и пчелен восък.
Сенките за очи също не били непознати – за направата им се използвала смес от зехтин и счукани въглени. А колкото и да ни се струва странно сега, хората от онази епоха считали сключените вежди за привлекателни. Поради тази причина жените често имитирали подобни чрез нанасянето на тъмна пудра.
Освен козметичния ефект, гъркините от онова време търсели и здравословната страна на козметиката. Грижи за кожата си тези дами полагали, като я мажели с мед, за да я овлажнят, и със зехтин – за да й придадат гладък, лъскав и красив външен вид.
Косата на тогавашните жени сама по себе си представлявала бижу. Лишаването на една дама от косата й било недостойно и по онова време единствено робините носели къси коси. Всички свободни жени и заможни дами пускали косите си дълги и ги украсявали по всевъзможни начини. Носели диадеми, шноли със скъпоценни камъни, елегантни фиби и всевъзможни други аксесоари, вплитали в тях шалове, "усмирявали" ги с ленти.
Омъжените жени обикновено вдигали гривите си на кок. Освен това, къдренето постепенно ставало все по-модерно. Но тъй като на светлото лице стои добре и светла коса, древногръцките афродити обичали да изрусяват традиционно тъмните си коси. Те правели това, като ги мажели с оцет и след това ги излагали на слънце. За да придадат мекота и блясък на косъма пък, дамите мажели косата си със зехтин.
Видяхте ли колко разнообразни приложения има чудната маслинена течност? Днес също можете да откриете много козметични продукти, в чиито състав фигурира тя. Иначе се радваме, че и този път бродихте с нас из дебрите на древната козметика. Пожелаваме ви да бъдете красиви – независимо дали сте светли или тъмни, с дълги, къси, прави или къдрави коси...
Добави коментар