Танганайка (Танганика) е вече несъществуваща източноафриканска държава, чиято територия понастоящем е част от Танзания. Това е едно от най-старите населени места на планетата, за което свидетелстват немалко археологически находки. Нейната история е твърде интересна, но тъй като нашият сайт се вълнува от малко по-различни неща, ще се спрем на един-единствен случай от нея, който се развива преди 50 години.
На 30 януари 1962 г. три ученички в малко мисионерско училище в местното село Кашаша започват да се смеят. Сама по себе си подобна случка не представлява кой знае каква сензация, имайки предвид свойството на невръстните девойки да се хилят неудържимо в социални ситуации. Последващите събития обаче са леко стъписващи.
Постепенно смехът на момичетата обхваща все повече и повече деца. И така до момента, в който 95 от общо 159-те ученика в училището се държат, сякаш току-що са изгледали комедията на живота си. Никой обаче не знае какъв е причинителят на този кикот – той просто се разпространява лавинообразно, съвсем като вирус. Някои от източниците по въпроса сочат, че смехът понякога траел с часове, но имайки предвид физиологията на подобно занимание, ни се струва малко вероятно да е било точно така.
Със сигурност обаче общата продължителност на епидемията е била дълга – между половин и една година. През това време се "заразяват" над хиляда души в Кашаша и околните села, а няколко училища са принудени да затворят врати, тъй като учебният процес става невъзможен (а може би и с карантинна цел).
Колкото и забавно да изглежда тази история отстрани, на участниците в нея въобще не им е било весело. Наред със смеха, те страдат от много други симптоми, сред които тревожност, болки, припадъци, респираторни проблеми, обриви, както и пристъпи на плач.
Днес можем само да предполагаме какво е стояло в основата им. Танганайка спира да бъде британска колония през 1961 година. Макар и сравнително мирен, преходът към независимост определено дава своето психическо отражение върху местното население. В допълнение, много от децата, станали жертва на смешната епидемия споделяли, че се чувстват потиснати от завишените очаквания на учителите и родителите си. Затова и много изследователи смятат, че масовият смях е продукт на хроничен стрес.
Такива случаи са регистрирани в няколко големи компании в Америка и са стрували скъпо на собствениците, тъй като са наложили временно преустановяване на работата. Интересен е подходът, който е използван, за да не бъдат обезпокоени самите служители. Обявено е, че в сградата има паразити, чието ухапване предизвиква тези симптоми и са извикани служби, които да извършат фиктивно обезпаразитяване.
inm.com
Диагнозата за подобни състояния е масова истерия. Това е, когато група от хора демонстрират поведение, за което няма конкретен стимул от околната среда. Днес се нарича с по-официалния термин "масово психогенно заболяване". Психогенно ще рече, че се корени в съзнанията на хората. То не е причинено от заобикалящия ги свят, в смисъла на отравяне, инфекция или вирус. Обикновено се проявява в прослойки с по-нисък социален статус като неволна реакция в отговор на стреса.
Епидемията в Танганайка секва също толкова внезапно и необяснимо, колкото е започнала. Ако трябва да направим някакви по-конкретни изводи от нея, то те биха били в духа на "намирайте си поводи да се смеете, за да не ви се наложи да се смеете без поводи." Така, де. Независимо дали става дума за глупави филми, смешни книги, забавления с приятели или гъделичкане, със сигурност е по-добре от масова истерия. А прище ли ви се нещо малко по-структурирано и целенасочено, защо не погледнете тук и тук?
Добави коментар