Инвестициите в наука и технологии водят до самоубийства

Кратко пътешествие в света на налудничавите корелации
Инвестициите в наука и технологии водят до самоубийства

Тази статия е за всеки, който е чувал, че консумацията на наситени мазнини води до заболявания на сърцето, яденето на месо причинява рак на дебелото черво, захарта ни прави дебели, а ваксинирането на децата ги превръща в аутисти.

Тази статия е и за онези от вас, които не са чували нито едно от гореизброените, но въпреки това се чудят как е възможно в рамките на един и същи ден медиите да пишат, че учени са доказали два коренно противоречащи си, но еднакво абсурдни здравословни факта.

Тази статия е и за всички останали, които не дават пет пари за здравето си, науката и медийното й отражение, но пък за сметка на това обичат да гледат забавни картинки в интернет. Ако се разпознавате само в тази група, горещо ви препоръчвам да прочетете тоновете досаден текст, които следват, защото в противен случай рискувате да не разберете картинките в галерията или пък още по-лошо - да ги интерпретирате по погрешен начин.

Едно от нещата, които са ни помогнали да оцелеем чак до днес, е изключително добрата ни способност за разпознаване на причини и следствия. Ядеш от храста с примамливи сини плодчета и прекарващ следващите 24 часа в тоалетната. Тоест, в същия този храст. Ако имаш късмета да излезеш оттам жив, никога повече не ядеш от него. Ядеш прокиснало грозде и ти става весело. Няколко години по-късно пиеш червено вино.

Проблемът с тази ни способност е, че тя невинаги работи или поне невинаги дава задоволителните резултати, които се очакват от иначе интелигентните създания, които сме. Така, например, някои индианци и до ден днешен си мислят, че могат да предизвикват дъжд, танцувайки около огън, защото някога, много отдавна, някакви си техни предци са танцували около огън и след това се е изсипал порой. Тази фундаментална логическа грешка е известна под латинското наименование Post hoc ergo propter hoc или, преведено на български - "след това, следователно заради него".

С развитието на науката и усъвършенстването на методите за статистически изследвания, вероятността от допускането на тази грешка драстично е редуцирана, въпреки че и до днес се срещат потискащо много хора, които буквално подчиняват живота си на нея. Ако не разбирате за какво говоря, бих могъл да се поясня само с една-единствена дума и тя е суеверие.

Но нека за момент се абстрахираме от примитивните начини на интерпретация на действителността и да се върнем на науката и съвременните методи за статистически изследвания. Благодарение на тях днес всички люде, които са успели да загърбят средновековния начин на мислене, по-добре разбират как е устроен светът. Така се опитваме да узнаем и как яденето на примамливи сини плодчета (или каквото и да било друго), които не ни причиняват мигновено разстройство, влияе на здравето ни в един доста по-дългосрочен план.

За наше съжаление това се случва сравнително бавно. За още по-голямо наше съжаление, дори и науката не е застрахована от допускането на грешки. Една такава грешка е Cum hoc ergo propter hoc, която силно наподобява описаната преди малко, но е различна от нея. В превод на български тя гласи "с това, следователно заради него" и обозначава погрешното разбиране, че ако между две променливи съществува корелация, то едната от тях задължително е причинител на другата.

Класически пример за това недоразумение е корелацията между консумацията на сладолед и случаите на удавяне, която е силна, но не е достатъчна причина да заключим, че консумацията на сладолед води до удавяне, а още по-малко пък, че удавянето води до консумация на сладолед. Тук по-скоро трябва да отчетем определящата роля на покачващите се температури навън, които са стимул както за завишеното потребление на сладолед, така и за желанието на човек да поплува и вероятността да се удави впоследствие.

В конкретния случай високите температури навън се наричат смущаваща променлива и са факторът, който обяснява и двете корелиращи си събития. Елементарно, но не чак толкова, защото когато си говорим за връзката между хранене и здраве (или влиянието на която и да било друга интервенция върху здравословното състояние на човек), има буквално стотици подобни смущаващи променливи. Учените почти винаги се опитват ги да вземат предвид в огромната им цялост, но рядко успяват. И така често се стига до някои абсурдни интерпретации от медиите, други не чак толкова абсурдни, но доста спорни хипотези от страна на науката и трети граничещи със смехотворната глупост вярвания сред народонаселението.

За да не ви отегчавам повече, ще ви насоча към забавната част от днешното изложение и реалната причина за написването на настоящата статия, а именно - няколко невероятни корелации, които съм публикувал като галерия към статията. Надявам се, че те не само ще ви разсмеят, но ще ви помогнат да отправите един доста критичен поглед на следващия човек, който с най-колосалната сигурност на Мултивселената се заеме да ви обяснява, че еди-коя-си-храна причинява рак/сърдечносъдови болести/диабет/аутизъм/Алцхаймер/последният да затвори вратата.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Овен
21 март – 20 април