От самото си създаване телевизионните сапунени сериали, наречени сапунени опери, имат своята вярна публика навсякъде. Те нямат за цел да се занимават по-задълбочено със социалните проблеми, не изискват твърде много интелектуална ангажираност и от тях няма да научите нито една важна информация за нищо важно в света, пише БГНЕС.
Тяхната единствена цел е просто да осигурят на зрителите забавление за известно време. Затова може да ви изненада, че според най-новите изследвания любимата ви теленовела, която без съмнение гледате от години, е доста опасна за мозъка ви.
Точно това твърди австрийският невролог Ервин Хелингер от университета в Залцбург: това, което се случва в мозъка ни, докато гледаме сапунени опери, може да бъде наистина опасно.
Сапунените опери са сериали от драматичен тип, характеризиращи се с липсата на класическа пауза, тоест тяхната продължителност във времето е неограничена. В началото те имат преглед на основния сюжет и героите, но с течение на времето сюжетът и героите се разклоняват на безброй подсюжети, към които постоянно се добавят нови герои, като по този начин се опитват да задържат вниманието на зрителите и да увеличат гледаемостта. И това, изглежда, е много успешно: сапунените опери се произвеждат в огромни количества и имат висока гледаемост навсякъде – това е индустрия за милиарди долари.
Хелингер обаче твърди, че сапунените опери могат да бъдат също толкова вредни, колкото и пристрастяването към наркотиците, защото могат да причинят "обща апатия, раздразнителност, личностни разстройства и дори деменция". Според него сапунените сериали представляват заплаха поради действието на "огледални" неврони.
А именно в сапунените опери всички ситуации са представени изключително опростено и повърхностно, а героите са представени чрез стереотипи, с които лесно се идентифицираме. И точно за това са отговорни невроните, които са от съществено значение за разбирането на поведението и намеренията и за научаването на умения чрез имитация. Заради тях мозъкът започва да мисли, че правилата и механизмите на измислицата работят в действителност.
Всеки знае, че докато гледаме филм, понякога можем да развием толкова силна връзка с някой от героите, че да се чувстваме сякаш това, което се случва на него, се случва на нас или на любим човек, така че страдаме с него, мразим виновника и се надяваме да бъде наказан. Някои хора могат да се идентифицират с филмови или телевизионни герои толкова много, че започват да говорят за тях, сякаш са истински. Тъй като историята продължава безкрайно и се развива бавно, имаме време да изпитаме емоциите по същия начин, както и героите. Някои хора са искрено разстроени и недоволни, когато любимата им сапунена опера най-накрая свърши. Липсват им главните герои, дори могат да се почувстват празни.
Снимката е илюстративна
Добави коментар