Борборигмус?

Много ми се щеше да ви разкажа как Борборигмус е ужасно, огромно, зелено чудовище, което се храни с девици и бълва възпламенен жупел с температурата на Инферно. Възпитаната у мен честност обаче ми пречи да го направя, затова ще ви сервирам самата тривиална истина...

Борборигмусът (мн.ч. борборигми) е къркорещият звук, който издават придвижващите се в храносмилателния ви тракт газове и течности. Той се дължи на явлението перисталтика, за което знаем, че е постъпателно свиване на гладката мускулатура на червата, спомагащо избутването на съдържанието им в правилната посока. Думата е дело на гениалните древни гърци, които дълго са се чудили как да нарекат воплите, издавани от вътрешностите им в гладно състояние.

Всъщност, причината, поради която къркорим, когато сме гладни, е един рефлекс. Щом тялото ни реши, че е време за ядене, то започва да освобождава място в червата, изтиквайки всичко, което се намира в тях, към изхода. Това раздвижване разбутва малките балончета течност и газове (те са неизменно там, особено, ако сме се хранили бързо и сме говорили много през това време) и те си къркорят в движение, така да се каже. Някои хора чуват този звук и след ядене, тъй като същият рефлекс сработва и по време на храносмилане.

Не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая приятно борборигмене!