Добри храни, лоши храни! Част 1

Психология на храненето
Добри храни, лоши храни! Част 1

Представете си, че ви предстои да бъдете заточени на самотен остров за една година. Там ще имате достъп до вода и една храна по ваш избор. Абстрахирайте се от вкусовите си предпочитания и изберете най-здравословния от следните продукти:

  • Царевица

  • Кълнове от люцерна

  • Кренвирши (от месо!)

  • Спанак

  • Праскови

  • Банани

  • Подсладено шоколадово мляко

inm.comСъщият този казус бил зададен от преподавателя по психология в Пенсилванския университет Пол Розин на група средностатистически американци. 42% от тях избрали бананите, 27% – спанака, 12% – царевицата, 7% – кълновете, 5% – прасковите, 4% – кренвиршите и 3% – млякото. Подушвате ли безумието?

Едва 7% от участниците са се спрели на храна, която може да ги снабди с необходимата енергия и ценни вещества за дългосрочно оцеляване. Не, не говорим за кълновете. Става дума за кренвиршите и млякото – два животински продукта, които, при условие, че са истински, са богати на белтъчини и мазнини – нутриенти, (почти) отсъстващи в останалите изделия от списъка.

Не знам как стои положението при вас, но ако имах възможност да избирам, бих се спрял на кренвиршите. Не ме разбирайте погрешно, аз кренвирши в реалния живот не купувам, защото не ги обичам и винаги съм с едно наум за съдържанието им. Но си давам сметка, че ако опира до оцеляване на самотен остров, именно те биха могли да ми предоставят достатъчно калории, протеин, аминокиселини, мазнини, холестерол (да, холестерол!) и витамини (да, витамини!). Не, че не бих оживял на банани. По същия начин и автомобилът може да се движи с квадратни гуми, но очевидно сме предпочели по-ефикасната форма.

Но защо му е притрябвало на един психолог да разпитва хората каква храна биха взели със себе си на самотен остров? Защото склонността ни да разделяме храните на "добри" и "лоши" си е чисто психологическо явление. Което, апропо, лесно може да бъде манипулирано с помощта на средствата за масово осведомяване, затова дори и нас трябва да ни четете с особено подозрение :)

В конкретното изследване Розин и колегите му имат за цел да разберат как човешкото схващане за здравословна храна се влияе от т.нар. "безчувственост към дозата". Но преди да стигнем дотам, трябва да видим какви други въпроси е имало в интервюто:

inm.comСъгласни ли сте със следното твърдение: "С малки изключения, болшинството от храните биват добри или лоши"?

Кой хранителен режим е по-здравословен (при еднакво количество калории):

  • Режим, който е изцяло лишен от сол или режим, при който ежедневно приемате щипка сол?

  • Режим, който е изцяло лишен от мазнини или режим, при който ежедневно приемате лъжичка мазнина?

Кое е по-калорично:

  • 30 гр шоколад или 150 гр хляб?

  • Една лъжичка царевично олио или половин лъжичка мас?

Как са отговорили американците на тези въпроси обаче, ще ви разкажа друг път. Дотогава можете да отговорите на тях за себе си и да предвкусвате още безумие :)

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Коментари 1
Подреди по: Най-нови
Най-стари
  • 1
    от Не е посочен | 27.10.2011 | 11:25
    Евала! Не случайно този сайт ми е топ приоритет за четене в минутите (часове) между 2 задачи :)

Хороскоп

Телец
21 април – 21 май