Едва ли ще изненадаме някого прекомерно, ако започнем настоящата статия с твърдението, че между хранителния режим на един човек и здравословното състояние на същия този човек има връзка. Понякога тази връзка е причинно-следствена, понякога - просто асоциативна. Повечето изследвания, които анализират конкретните връзки между диетата и човешкото здраве, успяват да изведат на показ асоциативните връзки, с което не доказват, че "това хранене причинява тези болести" (както много хора си мислят), но дават добър повод за размисъл, за преразглеждането на определени убеждения и най-вече - за провеждането на по-задълбочена научна работа в бъдеще.
Едно такова изследване беше публикувано през месец февруари тази година в сайта за научни публикации PLoS ONE. То е проведено от учени към Института по социална медицина и епидемиология към Медицинския университет в Грац, Австрия и обхваща 1320 души. Извадката е подбрана така, че в нея да има равен брой привърженици (по 330) на четири типа хранене:
1) вегетарианци
2) всеядни, консумиращи много плодове и зеленчуци
3) всеядни, консумиращи сравнително малко месо и
4) всеядни, консумиращи сравнително много месо
23,6% от представителите на тази извадка са мъже, 76,4% са жени, 40% са по-млади от 30 години, 17,8% са на възраст между 30 и 39 години, 17,6% - между 40 и 49 години, 9,4% - между 50 и 59 години, 8,4% - между 60 и 69 години, 4,4% между 70 и 79 години и 2,4% са на 80 или повече години. 30,3% са с нисък социоикономически статус, 48,8% принадлежат към средната класа, докато 20,9% са причислени към високата.
Анализите демонстрират, че вегетарианците се отличават с най-нисък индекс на телесната маса (средно 22,9). След тях се нареждат всеядните, консумиращи сравнително малко месо (средно 23,4), всеядните, консумиращи много плодове и зеленчуци (средно 23,5) и всеядните, консумиращи много месо (24,9). Забележете, че всички групи са в нормата на телесното тегло, но много месоядните се отклоняват значително от останалите три групи и са на прага на наднорменото тегло.
Представителите на всички групи са с идентична физическа активност и не се различават по тютюнопушене. Вегетарианците консумират най-малко алкохол (в средно 2,6 от 28 дни), следвани от всеядните с много плодове и зеленчуци в менюто (3 от 28 дни), всеядните с малко месо в менюто (4,4 от 28 дни) и всеядните с много месо в менюто (4,8 от 28 дни).
Ето, че е време да си дойдем на думата, а именно - здравословното състояние. Многофакторният дисперсионен анализ тук разглежда връзката между
диетата и 18 хронични заболявания, самооценката за собственото здраве и сърдечносъдовия риск. Като цяло вегетарианците се отличават с най-лошо здравословно състояние, както от гледна точка на
собствената си оценка, така и по множество от хроничните проблеми. Значително повече вегетарианци страдат от алергии, рак, емоционални отклонения (тревожност, депресия). За сметка на това
консумиращите много месо се отличават с най-висок процент уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина).
Burkert et al
Не са открити значими разлики по отношение на риска от сърдечносъдови заболявания, въпреки че най-големите любители на месото се отличават и с най-много случаи на високо кръвно налягане (15,5% спрямо 10,6% при всеядните, консумиращи много плодове и зеленчуци). Последното може да се обясни със сравнително високия индекс на телесната маса, но е вероятно да има връзка и с високата консумация на преработени и осолени меса. Все пак изследваната популация е австрийска, а всеки знае, че там колбасите определено са на почит.
Самите учени, провели изследването, отчитат, че то има своите недостатъци най-вече от гледна точка на факта, че се базира на наблюдение върху вече съществуващите разлики между хората, а не върху резултатите от определена интервенция (където се сравнява състоянието преди и след). Ето защо не може да се твърди със сигурност, че по-лошото здраве при вегетарианците се дължи на тяхната диета. Също толкова вероятно е тяхната диета да е избрана в опит за справяте с конкретен здравословен проблем. Още повече, че данните за здравословното състояние са събирани по показания на самите участници, а не в контролирани лабораторни условия.
Тук се връщаме на това, с което започнахме - установяването на връзка в никакъв случай не е идентификация на причина и следствие, но е добра отправна точка и генерира полезни въпроси. Засега само можем да твърдим, че вегетарианството не превъзхожда останалите хранителни режими в здравословно отношение и вероятно крие известни недостатъци в сравнение с диетите, позволяващи консумацията на месо.
Източник: Burkert NT, Muckenhuber J, Großschädl F, Rásky É, Freidl W (2014) Nutrition and Health – The Association between Eating Behavior and Various Health Parameters: A Matched Sample Study.
PLoS ONE 9(2): e88278. doi:10.1371/journal.pone.0088278
Добави коментар