Ето как стоят нещата: през последните седмици ми се наложи временно да се трудя от вкъщи. О, да, една голяма част от приятелите ми ми завиждат адски (не и тези обаче, които имат автомат за безплатна бира и зала за игра на работното си място). Като, че да съм спечелила от държавната лотария, разбираш ли.
Истината обаче е друга. Домашният офис може да бъде както награда, така и наказание, ако не се погрижиш второто да не ти се случи.
Например, тук също става шумно понякога, въпреки че не сме 15+ човека в една стая. Достатъчно е съседите от горния (или долния) етаж да предприемат ремонтни дейности точно в средата на зимата и по правило - по обед и до края на деня. Така, де, тъкмо успееш да се съсредоточиш и, хоп!, цялата ти спретната организация отива жестоко по дяволите.
Прилично озвучено става обаче и при дневна секс сесия, спретната от същите тези комшии, които очевидно използват нощта само по предназначение. За да спят.
Решението е да разполагаш с добри слушалки и подходящ плейлист за работа. Или с тапи за уши, които си струват.
Има и други лоши новини обаче. Всичко, което те заобикаля вкъщи, може да се похвали със скрит (и не с толкова скрит) потенциал да те разсея. Плазмата, закачена на стената. Любимият човек, който е в отпуск и се разхожда полугол наляво-надясно пред очите ти (сякаш е 30 градуса по Целзий в стаята, а и навън, но по-скоро - вътре в него). Котката, която мирише на пастет в радиус от 100 километра. Хладилникът в ъгъла на кухнята и най-вече - богатото му съдържание.
За сравнение, източниците на разсейване в офиса са доста по-малко. И приказливите колеги спират да говорят понякога, имат си собствени задачки за вършене все пак.
Но най-гадна е липсата на движение. Застоиш ли се у дома, осъзнаваш колко полезно и важно е ежедневното придвижване (ходене) до офиса. Вариант е да го компенсираш с редовни домашни тренировки, но пък те изискват солидни дози мотивация и желание.
Положителните неща в труденето от вкъщи, естествено, също не са малко. Можеш да работиш по пижама, на тъмно, на светло, да си правиш почивки върху удобното легло, да хапваш в "истинска" кухня, да си взимаш душ, когато пожелаеш. Да декорираш стаята, в която бачкаш, по начин, по който най ти харесва с цел стимулиране на продуктивността и концентрацията. Разбирате обаче, че всичко това също изисква усилия :)
Та, изводът е, че и в този случай монетата има две страни. Вие коя от двете предпочитате?
Добави коментар