Говори се, че колкото повече остарява човек, толкова по-кратък става списъкът му с коледни желания, защото нещата, които иска, не могат да бъдат купени. Част от това твърдение е грешно, защото колкото повече остарява човек, толкова повече блага, които не могат да бъдат купени, започва да желае той.
Когато си малък и неразумен, си склонен да приемаш голяма част от тези екстри за даденост, а друга част от тях въобще не те интересува. Спомням си, че за мен щастието се изразяваше в тонове LEGO в насипно състояние и шоколадов сладолед на закуска. Сега е същото, с тази разлика, че ми се искат и много други работи, които с годините съм изгубил или никога не съм имал, но едва в последно време съм осъзнал колко ми трябват. И понеже, напук на слуха, с който започнах, дължината на моя списък влиза в разрез с епистоларните правила, ще се огранича до основните от тях.
Сядам да пиша това писмо не толкова до Дядо Коледа, а до себе си, защото знам, че ако има един човек, който носи отговорността за изпълняването на възрастните ми желания, то това съм аз. Това е другият проблем на остаряването, трябва за всичко да се грижиш сам...
Време. Искам да имам повече време - за хората, които обичам, за четене, за тренировки, за почивка, за готвене и за работа. Знам, че шансът да обявят новото 28-часово денонощие е минимален, затова ще ми се наложи да се науча да оползотворявам добрите стари 24 часа по още по-ефикасен начин.
Спокойствие. Светът е едно истерично място. Нека продължи да бъде такова, защото иначе ще спрем да се развиваме. Харесва ми работата да бъде трудна, обичам предизвикателствата, даже идиотите по улицата могат да бъдат продуктивен стимул. Много бих се радвал обаче, ако успея да гледам на всичките тези неща по един малко по-неемоционален начин.
Движение. Не толкова тренировки, колкото движение в най-широкия смисъл на думата. Повече качествено движение, колкото се може по-често.
Храна. Храната се купува с пари, ще кажете вие. Не и отношението към нея, бих казал аз. Искам да имам по-здравословни взаимоотношения с храната. В по-малка степен да ме е страх от "вредни" храни. Да затвърдя у себе си увереността, че ключът към здравето е в разнообразното и балансирано меню, което отговаря на енергийните ми потребности, а не в изключването на определени неща от него за сметка на други.
Опит. И натрупани знания, които да попаднат на мястото си. Това ще бъде от полза както за мен, така и за близките ми и за хората, които ме четат. Повече критична мисъл, която да ми позволи да разграничавам стойностната информация от глупостите.
Взаимоотношения. Да не бъда идиот. Добре е за взаимоотношенията. Да се срещна с още хора, които са по-умни от мен и ме стимулират да се развивам.
Здраве и щастие. Да успея да постигна описаните по-горе неща.
Това е от мен до мен, засега. А от Дядо Коледа ще искам тонове LEGO в насипно състояние и шоколадов сладолед на закуска в коледната утрин. Може и палачинки...
Добави коментар