И писането вече не го правим както едно време. Едно време беше... ееех, друго си беше едно време... Тогава пишехме на ръка или на пишеща машина. Тогава и хартията миришеше другояче. А тренировките? Ах, и тренировките бяха различни! Всичко, което ни трябваше, беше лостът пред блока и един по-тежък камък. Храната беше истинска, натурална. Още помним вкуса й. Летата не бяха толкова горещи, зимите бяха пухкави, билетчето за градския струваше 6 стотинки, имаше сладкарница "Мики маус", където правеха най-прекрасните млечни шейкове, а колекцията ми картинки от "Турбо" беше всичко, от което се нуждаех, за да се чувствам истински богат.
Да, в никакъв случай не е нужно да си в пенсионна възраст, за да изпитваш носталгия по отминалите дни. Сигурен съм, че всеки ден някой младеж от обкръжението ви споделя възмущението си от настоящето и копнеж по миналото. О, и вие ли? Ама разбира се!
Предвид факта, че безвъзвратно нахлух в четвъртата си декада, ми е изключително неприятно да установя, че огромната част от хората изпитват най-голяма носталгия по времето, когато са били в двайсетте си години. За родителите ми това е било епоха на див комунизъм, но, ако ги питам за тогава, ще чуя само сълзливи истории за младостта, купоните, музиката, бригадите и т.н. Факт е, че сантименталността има склонност да филтрира всички гадости, затова за повечето хора е трудно да бъдат злопаметни. Според психологията именно тази носталгия и припомнянето на отлетелите моменти, в които сме били участници, ни помагат да изградим настоящата си идентичност.
inm.com
Интересното е, че човек не изпитва влечение само по нещата, които е изживял или притежавал лично. Приятното чувство от съприкосновението с гледки или вещи, които са били факт още преди да се родим, също е налице. Неслучайна е популярността на сайтовете с ретро снимки на България, фетишите към телевизори "Опера", радиа "VEF”, самоварите, ютиите на въглища, хипарските бусчета Фолксваген, чарлстоните и т.н.
Разбира се, добрите чичковци и лелички маркетолози не спят и отдавна са надушили могъщата продаваща сила на тази специфична романтика. На запад това се е случило през 90-те години на миналия век, което, колкото и да не ми се иска, вече официално може да мине за "отдавна". В България се усещаме по-късно, но пък бързо наваксваме и днес пазарът се радва на безброй продукти с подмолни думички в заглавийцата като "ретро", "баба", "дядо"; рекламите бълват традиционни послания, приказки за детството и исторически сводки; билбордовете са черно-бели. Изобщо, човек остава с впечатлението, че за да се сдобие с въпросния продукт, най-добре ще е да се отправи към близкия антиквариат. Но, по-важното е, че го иска. Иска го, независимо дали има лични спомени от онези идеализирани времена или просто се чувства, сякаш е част от онова велико колективно минало, което предизвиква една приятна, разхлабваща топлина в портфейлната област.
Pravetz8Важното е, че никой не е застрахован срещу подобна
манипулация. Няма значение дали си мъж или жена,
щастлив или нещастен. Изследванията показват, че социалните, емоционални и амбициозни хора са с по-голяма склонност да изпитват носталгия. Друг потенциален спусък за тази емоция е самотата, което е
едно възможно обяснение защо задълбочаващото се фрагментиране на обществото съвпада с възхода на "ретро" продуктите. Едно изследване от 2008 година пък демонстрира, че носталгията е присъща за най-психически стабилните хора. От него става ясно, че въпросната емоция може
да окаже доста позитивен ефект върху начина, по който възприемаме стресовите ситуации в ежедневието.
Струва ми се, че доста се понапрегнах от цялото това общуване с ултрамодерната си ергономична клавиатура. Отивам да изровя отнякъде един Правец 8М, за да разцъкам Каратеката...
Добави коментар