В дни като днешния – почти пролетен, ми е фасулски лесно да обичам зимата :) Изведнъж забравям за нейния "хладнокръвен" характер и за крайно неприятния ѝ навик да ме кара да настръхвам за щяло и нещяло. И макар че, уви, по принцип е зла и неприветлива, тя може да се похвали с наистина очарователни моменти.
Ето няколко от моите любими:
- Да се събудя и да усетя топлината на любимия човек под завивките. Когато навън се пука дърво и камък, ние сме като препечени филийки в тостер ;) Да, съгласна съм, че при това положение ставането се превръща в "престъпление", но пък споменът за готиното усещане в леглото някак ме държи будна цял ден. Трудно можеш да преживееш подобно нещо през лятото, съгласете се.
- Винаги се възхищавам на опитите на слънцето да се пребори с облаците и да изгрее въпреки всичко. Да стопли земята и носовете ни. Точно в такива, студени, дни осъзнавам колко го обичам. Но пък се научавам и да живея без неговата ласка и настроението ми да не зависи от голямата огнена топка в небето.
- Обожавам всички топли дрехи, чорапи, шапки и шалове, в които мога да се загърна или сложа и да се отпусна блажено. Сгряват ме, навяват ми усещане за сигурност и за почивка.
- И преди, и сега играта в снега ми носи куп приятни емоции. Дори солидното мокрене след снежна сесия е очарователно. Руменината, с която се сдобиваш, свежестта, която те изпълва... Всичко това е невероятно!
- И не на последно място, искрено ценя топлината и уюта на кухнята си. Една работеща печка е достатъчна, за да отопли цялото помещение. Вътре мирише вкусно, а все по-често и на Коледа.
Какво да ви кажа: зимата си е зима и определено искам да е по-мека и чувствителна. Но само заради онези моменти, нейните, бих ѝ простила всички прегрешения.
А вие: защо я обичате?
Добави коментар