Забранената зона край атомната централа "Чернобил” привлича фенове на силните усещания от аварията насам. За Чернобил се пишат книги, правят се видеоигри, филми и телевизионни сериали. Там се провеждат нелегални екскурзии, а любители на екстремното дори ходят сами в зоната край АЕЦ-а. Мераклиите да видят Чернобил се стопиха с началото на войната в Украйна, но най-запалените фенове на атомната централа намериха нов начин да я посетят.
Наскоро по-малко известната, но обвита в мистерия, зона около Чернобил в Беларус придоби голяма популярност. След аварията в атомната централа територията на Беларус също е силно засегната от радиационните лъчи. Много хора са принудени да напуснат домовете си и да се преместят на по-безопасно място.
Четири десетилетия по-късно беларуския район около Чернобил все още е забранен за посетители. Там няма самонастанили се отшелници, тъй като властите контролират строго достъпа. Веднъж в годината на Радоница (ден за възпоменание на мъртвите) в зоната са допускани бивши жители на местността, за да посетят гробовете на свои роднини и приятели. Хората не ходят само на гробището, но и посещават изоставените къщи на своите предци. В двора на местната църква пък често се погребват възрастни хора, които някога са живели тук.
Възможно е обаче да посетите района като част от организирана група. Пътуването в беларуската отчуждена зона започва с посещение на Полесския държавен радиационно-екологичен резерват, където туристите са запознават с научната дейност и историята на резервата.
Групите се събират на главния ГКПП "Бабчин”, намиращ се в едноименното село. Самото селище отдавна го няма, сега на негово място са научната част и изследователската и експерименталната база на Полесския радиационно-екологичен резерват. Следващата спирка по маршрута е Хойники, малък град в района на Гомел. Там радиационният фон не достига дори единица микросиверт.
Задължителна процедура преди започване на пътуване е подписването на споразумение, което съдържа клауза, че фирмата организатор на рисковата екскурзия не носи отговорност за евентуално влошаване на здравето на посетителите.
Маршрутът преминава от граничния пункт Бабчин до покрайнините на изоставено село, наречено Солнечни и река Припят. Смята се, че водите на реката не са засегнати от радиацията, тъй като преминават над авариралия реактор. Горските разрешават плуването в реката, но лятото в зоната не е препоръчително да се ходи с къси панталони и ръкави. Храненето не е забранено, но екскурзоводите не хапват нищо в продължение на 8-часовата обиколка. Въпреки това край реката има пейки и масички, където туристете обядват, а управата на забранената зона предвижда там да изгради места за пикници. Брането на плодове от дървета обаче е напълно забранено.
Редовни посетители разказват, че са видели зайци големи колкото немски овчарки и бизони с размера на камионите КАМАЗ.
Наказанието за незаконно влизане в беларуската забранена зона се наказва с глоба от 200 до 250 долара, като освен това нарушителите си имат големи проблеми с правосъдието в страната. На всяка вишки в района има монтирани камери за наблюдение, скрити камери в гората също дебнат за нарушители. За сравнение преди избухването на войната в украинската зона на Чернобил глобата за нарушители беше 25 долара и то в случай, че неканените гости се държат крайно неадекватно.
Едно от големите села, на което организираните туристи спират за час е Выгребная Слобода - някога построено за блата, а сега изоставено. Там са запазени тухлени административни сгради, двуетажно училище. Сградите тънат в пълна разруха, като в тях се намират предмети от минал живот и плакати от със съветски лозунги. След още няколко десетилетия останките от живот на това място, ще бъдат напълно заличени.
Най-добре запазеното здание в Выгребная Слобода е паметник, издигнат в чест на Червената армия, за който се грижат работниците в забранената зона. По време на Втората световна война там се водят ожесточени битки. Там са погребани пилоти от цяла изтребителен авиационен полк, загинали през октомври 1943 година.
В покрайнините на селището има наблюдателна кула - на посетителите е разрешено да се качат до върха й на свой риск. Такива кули са разпръснати на територията на цялата забранена зона в Беларус, а от някои от тях може да видите и легендарния аварирал реактор на атомната централа в град Припят.
Обиколката продължава с посещение на село Жердоное. Там къщи няма, а само колиби, построени през 30-те и 60-те години на миналия век. В Жердоное обаче нивата на радиация са високи и не се препоръчва дълъг престой.
Последната спирка на опознавателната обиколка е в селскостопанският град Солнечни в покрайнините на село Пирки. От Солнечни до Чернобилската АЕЦ разстоянието е 27 километра по права линия, а до Украйна още по-малко. След нахлуването на руски войски в Украйна от Беларус в началото на войната, на мястото вече се изгражда висока бетонна ограда.
Солнечни било голяма и развито село преди аварията в чернобилската атомна централа. Там има големи улици, обособен административен център, дузина тухлени жилищни сгради от два до пет етажни, но то никога не е било отбелязано на картите. От покрива на най-високата къща в центъра на селото ясно се вижда как природата отнема това, което някога е принадлежало на човека. Пътищата и бившите игрища са обрасли с гъста трева и едва личат под зеления килим, а дървета излизат през покривите на къщите.
Изтчник: "Телеграф"
Добави коментар