Независимо от факта, че в един нещастен ден най-голямата Александрийска библиотека на Античния свят е изгоряла, не всичките и безценни ръкописи били изгубени.
Пазителите на тази уникална съкровищница на човешкото знание много добре са знаели, че в тогавашните смутни времена, за да се запази библиотеката , трябва да се копират най-ценните ръкописи от оригиналите.
Оригиналите са безопасно изпратени в други страни. Говори се, че част от тях се намират в тайни тибетските манастири, в библиотеката на Ватикана и на много други места.
Централата на арменската църква Ечмиадзин се е превърнала в един от центровете за съхранение на тези безценни документи от древността. По-късно в Армения е създаден специален център за съхранение на древни ръкописи – Матенадаран, който през 20-ти век става национално богатство на бившия СССР , след като болшевиките ги конфискуват и откарват в Москва.
На 6 март 1922 г. с указ Александър Мясникян настоява да бъдат върнати в Армения. През 1939 г. Москва се съгласява да върне безценните ръкописи и властите на съветска Армения транспортират древните свитъци от резиденцията на католикоса до Ереван. Сред участниците в това дружество е младият историк Виктор Харутюнян (всъщност той е бил служител на НКВД от Москва). Виктор водел дневник, който позволява на изследователите по-късно да се сблъскат с много интересен факт.
Виктор пише в дневника си, че на един от древните свитъци е видял карта на Марс, на която е посочен дори спътникът на Червената планета заедно с нейните спътници. Това толкова го удивило, че той извади тази карта и я взел със себе си, за да я изучи.
Виктор не можел да разбере как в древни времена хората могат да направят карта на Марс заедно с неговите сателити. Факт е, че сателитите на Марс са били открити едва през 1877 г., преди бъде измислен достатъчно мощен телескоп , за да открие тези малки космически тела на толкова голямо разстояние от Земята. Как може да се случи това?
Откъде древните са знаели за луните на Марс остава загадка
Съдейки по разочарованите записи в дневника на Харутюнян, откъде древните са знаели за луните на Марс остава загадка. Първо, текстът бил превод на латински, и второ, това парче информция не давала основната картина – кой и кога е изготвил картата.
Виктор предал картата на Академията на науките на Армения с указание откъде я е взел. Междвременно започнала Втората световна война и на Виктор му се наложило да замине на фронта, където следите му се губят. Няма повече информация за него или за тази древна карта – изследователите не откриват нищо. Най-вероятно този свитък все още е някъде в архивите на Матенадаран в Ереван, смятат зопазнати.
Косвено доказателство за това (Марс и неговите сателити са били известни в древността), е обяснението в речника на грузинския учен Саба Орбелиани (1658-1725). В него може да намерим споменаване на спътника Марс с радиус на орбита 24019 километра (текущата стойност на радиуса). Възможно е Орбелиани да е посетил Ечмиадзин по негово време, където е събрал информация за Марс от ръкопис и картата.
В заключение бихме искали да отбележим, че ако си поставите за цел да намерите тази древна карта днес ,няма да е никак лесно.Преодоляване на всички пречки ,които са ви приготвили властите в Армения, както и други непредвидени трудности, които със сигурност ще възникнат пред всеки изследовател.
Но да си представим, че имате достъп. Древните документи, карти, свитъци и книги в Матенадаран са повече от 500 хиляди...
Добави коментар