Можете да бъдете сигурни, че във всеки един момент някой, някъде се оплаква от това колко малко яде и колко много се движи и въпреки това бавният му метаболизъм и/или генетичната предразположеност непрестанно саботират опитите му да свали тегло.
Да, има хора, които наистина се раждат с по-голяма склонност да складират мазнини. Да, ако някога си имал проблеми с килограмите, дълго време след това ще бъдеш предразположен към завръщане в старото си положение. Да, има определени лекарствени препарати и дадени хормонални проблеми, които могат да затруднят отслабването.
Тези факти обаче не трябва да служат като универсално оправдание за абсолютно всички случаи, в които някой някъде се опитва да свали тегло, но не успява. В научната литература има едно много цитирано изследване, което доста добре илюстрира проблема на този някой и това е неговата склонност сериозно да подценява калорийния си прием и значително да надценява физическата си активност.
Колко сериозно и колко значително ли? В конкретния случай става дума за 47% подценяване и 51% надценяване респективно. Тоест, ако някой някъде си мисли, че на ежедневна база яде по 2000 ккал и гори по 500 ккал от физическа активност, нищо чудно в реалността той да яде по-скоро по 3000 и да гори едва 330.
Пълният текст на изследването можете да откриете тук: https://goo.gl/jD1nNR
Добави коментар