Претеглете ми една човешка душа

Откъде произлиза историята за 21 грама и защо да не й се връзваме
Претеглете ми една човешка душа

През пролетта на 1901 година в американския град Хевърхил, Масачузец е проведен един от най-странните "медицински" експерименти от непрестъпен характер. Доктор Дънкан Макдугъл е твърдо решен да докаже, че човешката душа има маса и, в този смисъл, може да бъде измерена. За целта той разполага с изключително прецизна везна, върху която може да бъде поставено цяло легло. Разполага и със съгласието на шестима умиращи човека, готови да претеглят душите си в името на науката.

С настъпването на смъртта на всеки един от тях, Макдугъл установява малко, но неизменно намаляване на теглото им, за което няма видима причина. След приключването на експеримента и консултация с останалите присъствали медици, докторът заключава, че всеки един от доброволците е изгубил 3/4 унция, което се равнява на 21,3 грама. "Точно толкова", казва той, "тежи безсмъртната човешка душа!".

За да придаде допълнителна тежест на това си твърдение, той повтаря опита, само че този път на смъртния одър са 15 кучета. За негова най-голяма радост, четирикраките не губят нито грам от теглото си. Разбира се, че кучето няма душа! Макдугъл тържествува. През март 1907 година неговите наблюдения са публикувани в Journal of the American Society for Psychical Research и American Medicine, а широката публика научава за тях от New York Times. Научната общност скоро забравя за случая, 13 години по-късно докторът депозира своите 21 грама в отвъдното, но неговите твърдения продължават да циркулират като мем сред хората по целия свят. Сравнително наскоро огънят бе подкладен и от популярния филм 21 грама на мексиканския режисьор Алехандро Иняриту.

Wikimedia Commons

Всъщност, сравнително малко хора знаят, че твърденията на Макдугъл са игнорирани още навремето като напълно ненаучни. Една причина за това е изключително малкият размер на групата, с която той експериментира. И кучетата. Нали знаете, че кучетата нямат възможност да се потят? Ето защо те нямат и души. Неясно е, да. Ще спре да бъде след съвсем мъничко.

Точно преди смъртта тялото навлиза в т.нар. агонално състояние, при което много често се наблюдава повишаване на температурата, ускоряване на метаболизма и потенето. Малко след това всичко свършва. Тялото все още е горещо и за момент дори се загрява още повече, тъй като кръвообращението и дишането спират и кръвта не може да бъде охладена с помощта на белите дробове (всъщност, кучетата разчитат именно на този механизъм и затова се задъхват, когато им е топло). Кожата все още е изпотена, но благодарение на голямата си площ (около 2 м2) и високата си температура, успява да изпари тази влага. Никой не може да е сигурен какво е нейното количество, но едно предположение за 21 мл звучи напълно реалистично.

И не последно по значение, дори и да подходим философски и да признаем, че има такова нещо като душа, която отлита от тялото след смъртта, откъде-накъде би ни хрумнало, че тя може да тежи? Още от времето на Платон насам душата е била разглеждана като нещо напълно несъществено, непринадлежащо към физичния свят. В такъв случай как е възможно тя да разполага с маса и да взаимодейства с материята, била тя под формата на везна в ръцете на един наивен лекар?

ключови думи:
21 грама душа тегло

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Коментари 1
Подреди по: Най-нови
Най-стари

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Стрелец
23 ноември – 21 декември