Преди време бяхме попаднали на един удивителен списък с над 500 известни на човечеството фобии, който непрекъснато продължава да расте. За възникването на тези състояния съществуват различни причини, но най-обичайните са негативен личен опит и възпитание, довели до своеобразен условен рефлекс под формата на страх. Поради това се предполага, че ако страдащите от тях бъдат изложени на достатъчен брой подобни случки в безопасна среда, те ще заменят въпросния рефлекс с нова асоциация. На това предположение е базирана и т.нар. експозиционна поведенческа терапия, която за момента е може би най-успешната мярка за лечение на фобии от различен характер.
Неотдавна беше публикувано едно изследване, проведено от Базелския университет в Швейцария, където 40 пациенти със сериозна акрофобия (страх от височини) са въвлечени в серия от виртуални симулации, включващи прекосяване на високи мостове и стоене върху извисени над земята плафторми. Състоянието им значително се подобрява благодарение на въпросната терапия, но има един фактор, който я отличава от масовата практика. Това е кортизолът (хормон на стреса), който половината от участниците получават преди всяка една от сесиите (другата половина приемат плацебо). Пациентите, които са изкуствено "стресирани" демонстрират доста по-добри резултати непосредствено след края на експеримента и месец по-късно.
На пръв поглед звучи безумно, тъй като няма логична причина, поради която стресът да ни кара да се страхуваме по-малко, дори напротив. Но на втори поглед се оказва, че кортизолът е в състояние да заличи някои наши спомени, особено когато те са от емоционално естество (като тези, които ни карат да се страхуваме, че дадена случка ще се повтори, например). Освен това, кортизолът притежава и свойството да "запечатва" нови спомени. На практика, той "казва" на мозъка и тялото, че това, което се случва в момента, е от особена важност. Така, по време на експозиционна терапия, той може да спомогне за забравянето на лошия опит и за запаметяването на ситуации, в които хем преминаваме през нещата, от които ни е страх, хем сме в безопасност.
Тази информация може би няма да промени живота на много от вас, но по много убедителен начин подкрепя нещо, в което лично аз силно вярвам. А то е, че стресът може да бъде толкова полезен, колкото е вреден, и че понякога наистина си заслужава да си причиняваме умишлен дискомфорт, напук на страховете си.
inm.com
Добави коментар