Трябва да ви кажа, че ми е наистина тъжно. Защо ли? Ами, не съм ходила на "летяща" йога от много време. Животът ме завъртя и ме лиши от удоволствието да посещавам любимия си клас. Изпуснах много, но вие недейте! "Летете" при всяка добра възможност.
Практиката е прекрасна по няколко причини, но аз уважавам най-много следните:
- Голям кеф е! Няма майтап. Качиш ли се на люлката, слизането от нея става "невъзможна мисия". За нула време преооткриваш чувството за свобода и за безгрижие, които са ти липсвали толкова много през останалото време.
- Въздушната йога обаче има още едно предимство: помага ти да преодолееш страховете си. От т. нар. обърнати асани, от йога, като цяло, от себе си. Когато караш гравитацията да се пука по шевовете от яд, пред теб просто няма невъзможни неща.
- Огромно спокойствие. Това е, което още ми носи практиката. След подобна летяща сесия всичко в главата ми се изпарява и ме покрива усещането за необяснимо щастие и задоволство. Сякаш наистина съм била в облаците и съм размахвала крила с другите птици.
Ей такива работи – хубави :) За тях може да ви разкаже и моят приятел Люси. Същият дори ще ви ги покаже.
Знам ли, може би вече сте изпитали това, за което говоря. Ще се радвам да споделите впечатления – тук или във фейсбук.
Добави коментар